Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 128

— Кога ще е удобно да се срещнем?

Отворих входната врата, обърнах се към него и се втренчих в ръката върху рамото ми. Беше трогателно да го видя на прага на този апартамент, на мястото, причинило на майка му толкова болка и страдание. А той дори не знаеше какво се е случило с неговото семейство, с родителите на Сара и с Мишел.

— Елате с мен — заявих. — Ще ви запозная с един човек.

Умореното измъчено лице на маме. Приличаше на заспала. Казах й няколко думи, но не съм сигурна, че ме разбра. После почувствах как пръстите й обгръщат китката ми. Държеше ме здраво. Явно усещаше присъствието ми.

Семейство Тезак се бе събрало около леглото. Бертран, Колет, Едуар, Лор и Сесил. В коридора стоеше несигурният Уилям Рейнсфърд. От време на време Бертран го стрелкаше озадачено през стъклената преграда. Може би предполагаше, че това е новият ми приятел. При други обстоятелства щях да се засмея. На няколко пъти Едуар се втренчваше възмутено в сина си, след което ме поглеждаше настоятелно.

По-късно, на излизане от стаята, хванах под ръка Едуар. Доктор Рош току-що ни бе съобщил, че състоянието на маме е стабилно. Но тя се чувстваше изтощена. Никой не знаеше какво предстои. Трябваше да се подготвим. Очевидно краят наближаваше.

— Толкова съжалявам, Едуар — промълвих.

Той ме погали по бузата.

— Майка ми те обича, Джулия. Много те обича.

Бертран застана до мен с мрачно лице. За миг ми се прииска да спомена името на Амели. Хрумна ми да изтърся нещо, от което наистина ще го заболи, но в крайна сметка размислих. Можехме да обсъдим проблемите си друг път. Те не бяха важни в момента. Единствено маме и високият мъж в коридора имаха значение.

— Джулия — заяви Едуар и погледна през рамо. — Кой е този мъж?

— Синът на Сара.

Изумен, Едуар се вгледа в едрата му фигура.

— Ти ли го повика?

— Не. Наскоро е намерил една тетрадка, която баща му е криел от години. Сара е написала нещо в нея. Уилям е тук, защото държи да узнае цялата история. Пристигна днес.

— Искам да се запознаем — каза Едуар.

Отидох при Уилям и му съобщих желанието на моя свекър. Той ме последва. Бертран и останалите приличаха на джуджета до него.

Едуар Тезак вдигна глава. Лицето му беше спокойно и безизразно, но очите му се насълзиха. Протегна ръка и двамата се здрависаха. Мигът беше силен и затрогващ. Всички мълчахме.

— Синът на Сара Старжински — промърмори Едуар.

Колет, Сесил и Лор ги наблюдаваха с учтиво любопитство. Не разбираха какво се случва. Само Бертран знаеше цялата история, въпреки че не бе казал и дума за нея от вечерта, в която откри червената папка. Не го бе направил дори след срещата със семейство Дюфор преди няколко месеца.

Едуар прочисти гърло. Ръцете им все още бяха сключени. После заговори на английски. Справяше се добре, но имаше силен френски акцент.

— Казвам се Едуар Тезак. Моментът е много тежък за нас. Моята майка умира.

— Съжалявам — заяви Уилям.

— Джулия ще ви обясни всичко. Но майка ви Сара…

Вълнението го задави и той млъкна. Гласът му се сподави. Жена му и дъщерите му го изгледаха учудено.