Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 123

Едуар се отбиваше всеки петък с букет червени рози. Сядаше в креслото до мен и ме молеше да му опиша разговора, който бях провела с Уилям в Лука. Обикновено поклащаше глава и въздъхваше. Повтаряше, че е трябвало да предвиди реакцията на Уилям. Защо и двамата не се бяхме досетили, че Сара е премълчала миналото си?

— Хайде да му се обадим! — казваше Едуар и очите му се изпълваха с надежда. — Ще му звънна и ще му обясня. — После ме поглеждаше и промърморваше: — Не, не е редно. Колко глупаво от моя страна!

Попитах лекарката дали може да поканя гости вкъщи. Щях да ги посрещна на канапето в дневната. Тя прие и ме накара да обещая, че няма да вдигам тежко и ще остана в хоризонтално положение. В края на лятото Гаспар и Никола Дюфор дойдоха, за да се запознаят с Едуар. Натали Дюфор също присъстваше. Поканих и Гийом. Беше трогателен и изпълнен с магия момент. Трима възрастни мъже споделяха спомена за едно незабравимо момиче. Наблюдавах ги как разглеждат старите снимки на Сара и писмата на Жюл. Гаспар и Никола ме разпитаха за Уилям. Натали слушаше внимателно, като помагаше на Зоуи да разнася храна и напитки.

Никола, по-младият вариант на Гаспар, имаше същото кръгло лице и оредяла бяла коса. Той разказа за отношенията си със Сара. Навремето обичал да я дразни, тъй като мълчанието й го вбесявало. Всяка реакция от нейна страна — свиване на рамене, обида или ритник — била огромно постижение. Така тя излизала поне за миг от своето усамотение. Никола си спомни първия път, когато Сара се бе къпала на плажа в Трувил. Това се случило в началото на петдесетте. Сара погледнала със захлас океана. Разперила ръце и се затичала към водата с пъргави стъпки. После се потопила в прохладните вълни с радостен писък. Двамата братя я последвали със същия ентусиазъм, омагьосани от новата Сара.

— Беше невероятна — заяви Никола. — Красиво осемнайсетгодишно момиче, преливащо от енергия. За пръв път я виждах толкова щастлива. Тогава осъзнах, че все пак има надежда за нея.

Две години по-късно Сара бе напуснала завинаги живота на семейство Дюфор, за да отнесе тайното си минало в Америка. А след още двайсет бе починала. Зачудих се как ли е прекарала времето в Щатите. Как беше протекъл нейният брак и раждането на сина й? Дали бе намерила щастието в Роксбъри? Само Уилям знаеше отговорите. С Едуар се спогледахме. Той несъмнено мислеше за същото.