Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 120

Тишина.

— Мишел? — попита озадачено Уилям. — Майка ми няма брат на име Мишел. Никога не съм чувал за улица „Сентонж“. Може би говорите за друг човек.

— Но тя се е казвала Сара, нали? — промълвих объркано.

Той кимна.

— Точно така. Сара Дюфор.

— Да, за нея говоря — казах ентусиазирано. — Или по-скоро за Сара Старжински.

Очаквах очите му да засияят.

— Моля? — попита той и се намръщи. — Коя Сара?

— Старжински. Това е моминското име на майка ви.

Уилям Рейнсфърд се втренчи в мен и вдигна брадичката си.

— Моминското й име е Дюфор.

В главата ми прозвуча предупредителен сигнал. Нещо не беше наред. Той не знаеше.

Все още можех да си тръгна, преди да унищожа напълно живота на този човек.

Усмихнах се престорено, промърморих, че е станала грешка, и бутнах стола назад. После внимателно подканих Зоуи да приключи с десерта си. Не исках да му губя времето. Съжалих, че съм го повикала. Станах от мястото си. Той направи същото.

— Мисля, че търсите друга Сара — заяви Уилям и се усмихна. — Няма значение. Наслаждавайте се на престоя в Лука. Беше ми приятно да се запознаем.

Преди да успея да продумам, Зоуи бръкна в чантата ми и му подаде нещо.

Уилям Рейнсфърд погледна снимката на малкото момиче с жълта звезда.

— Това ли е майка ви? — попита тихо Зоуи.

Струваше ми се, че всичко наоколо е притихнало. От оживената пътека не долиташе никакъв шум. Дори птичките бяха замлъкнали. Усещах само жегата. И мълчанието.

— Господи! — възкликна той.

После се отпусна тежко на стола.

Снимката бе сложена на масата. Очите на Уилям Рейнсфърд шареха между нея и мен. Той прочете няколко пъти надписа на гърба. Изражението му беше скептично.

— Момичето прилича много на майка ми като дете — каза накрая. — Не го отричам.

Двете със Зоуи мълчахме.

— Не разбирам. Не може да бъде. Струва ми се невероятно.

Той потърка нервно ръце. Забелязах, че носи сребърна брачна халка. Имаше дълги тънки пръсти.

— Звездата… — Уилям не спираше да клати глава. — Звездата на гърдите й…

Дали този мъж действително не знаеше истината за майка си? Нима тя бе скрила всичко от семейство Рейнсфърд?

Докато наблюдавах озадаченото, уплашено лице, разбрах, че Сара е постъпила точно така. Не бе разкрила подробности около детството, произхода и религията си. Беше решила да приключи завинаги с ужасното си минало.

Искаше ми се да бъда някъде далеч от това градче, от Италия, от объркания мъж пред мен. Защо се подведох така? Защо не бях предвидила подобно развитие? Никога не ми бе хрумнало, че Сара е пазила предишния си живот в тайна. Страданието й е било твърде голямо. Ето защо бе спряла да пише на семейство Дюфор. Поради същата причина Уилям не знаеше коя е. Сара бе искала да започне на чисто в Америка.

А сега срещу Уилям Рейнсфърд седеше непозната жена и му съобщаваше кошмарната истина. Изведнъж се бях превърнала в натрапница, носеща лоши вести.

Уилям Рейнсфърд избута снимката и присви устни.

— Защо сте дошли в Лука? — прошепна той.

Гърлото ми беше пресъхнало.

— За да ми кажете, че Сара е носела друго име и е преживяла огромна трагедия? Затова ли сте тук?