Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 115

— В момента минаваме покрай Монтекатини — отбеляза компетентно тя, позовавайки се на пътеводителя. — Курортът е известен е луксозните си спа комплекси и хубавото вино.

Докато шофирах, Зоуи прочете на глас информацията за Лука. Беше едно от малкото градчета в Тоскана, запазили известните си средновековни стени. Те опасваха стария център, където почти не се допускаха коли. Зоуи спомена, че Лука предлага много забележителности — катедралата, църквата „Сан Микеле“, кулата на вила „Гуиниджи“, музея на Пучини, двореца „Пфанер“… Усмихнах се на доброто й настроение. Тя ме погледна и се ухили.

— Май нямаме време за забележителности. Тук сме по работа, нали, мамо?

— Така е — съгласих се.

Зоуи вече бе открила адреса на Уилям Рейнсфърд на картата на Лука. Домът му се намираше недалеч от Виа Филунго, основната артерия на града. Тя беше дълга пешеходна улица, където бях запазила две стаи в малкия семеен хотел „Джована“.

Когато наближихме Лука и заплетения лабиринт от кръгови кръстовища, осъзнах, че трябва да внимавам за ексцентричните маневри на колите около мен. Те излизаха на пътя, спираха и завиваха без никакво предупреждение. Италианските шофьори бяха далеч по-лоши от тези в Париж. Почувствах умора и раздразнение. Усещах и леко присвиване в долната част на стомаха, което не ми харесваше. Приличаше на предменструална болка. Дали храната в самолета не ми бе понесла? Или проблемът беше по-сериозен? Обзе ме безпокойство.

Чарла имаше право. Беше истинска лудост да дойда тук в това състояние. Бях бременна едва в третия месец. Съжалих, че не съм отложила пътуването. Уилям Рейнсфърд можеше да почака още половин година.

В следващия миг обаче погледнах лицето на Зоуи.

Беше красиво. Излъчваше радост и въодушевление. Тя не предполагаше за раздялата ми с Бертран. Все още живееше в неведение относно плановете ни. Дъщеря ми винаги щеше да помни това лято.

Когато паркирах фиата на едно свободно място до градските стени, си дадох сметка, че искам да превърна пътуването в незабравимо изживяване за нея.

Казах на Зоуи, че имам нужда от почивка. Докато тя разговаряше в лобито със симпатичната Джована — пищна дама със сексапилен глас, — аз си взех студен душ и се отпуснах на леглото. Болката в долната част на стомаха постепенно отшумяваше.

Съседните ни стаи бяха малки и разположени твърде високо в старинната сграда, но предлагаха всички удобства. Не спирах да мисля за реакцията на майка ми, когато й бях съобщила, че със Зоуи ще отидем в Европа вместо в Нъхант. По честите паузи и прокашлянето й си личеше, че е разтревожена. Накрая ме попита дали съм добре. С жизнерадостен тон я уверих, че се чувствам прекрасно. Обясних й, че просто се е отворила възможността да замина за Флоренция със Зоуи. Обещах да се върна по-късно в Щатите да видя нея и татко.

— Но ти току-що пристигна! Защо тръгваш отново, след като прекара с Чарла само няколко дни? — възропта тя. — Защо прекъсваш ваканцията на Зоуи? Не разбирам. Непрекъснато твърдеше колко много ти липсва Америка. Действията ти са ужасно прибързани.