Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 114

— Значи си организирала всичко?

— Аха.

— Страшно си бърза.

Масажът ми се отрази добре. Почувствах се сънлива и отпусната. Огледах цветния кабинет на Чарла, отрупаното с папки бюро и ефирните червени пердета, които се поклащаха на лекия ветрец. Къщата ми се стори твърде тиха без децата.

— Откъде е този човек? — попита тя.

— Казва се Уилям Рейнсфърд. Живее в Лука.

— Никога не съм го чувала.

— Малко градче между Флоренция и Пиза.

— С какво се занимава?

— Потърсих името в интернет, но втората му майка и бездруго ме информира за всичко. Той е кулинарен критик. Жена му е скулптор. Имат две деца.

— На колко години е Уилям Рейнсфърд?

— Звучиш като ченге. Роден е през петдесет и девета.

— И ти смяташ да нахлуеш в живота му и да го обърнеш наопаки?

Избутах ядосано ръцете й.

— Разбира се, че не! Просто искам да чуе нашата версия на историята. Трябва да го убедя, че не сме забравили за случилото се.

Кисела усмивка.

— Навярно и той не е забравил. Сара е носила този спомен цял живот. Може би синът й не желае да се връща в миналото.

На долния етаж се затръшна врата.

— Има ли някой вкъщи? Моята красавица и сестра й, парижанката?

По стълбите отекнаха стъпки.

В стаята влезе зет ми Бари. Лицето на Чарла засия. Осъзнах колко е влюбена. Радвах се за нея. След мъчителния развод отново бе намерила щастието.

Докато ги наблюдавах как се целуват, си помислих за Бертран. Какво щеше да стане с брака ни? Накъде отиваха нещата? Дали някога щяхме да се сдобрим? Пропъдих тези въпроси и последвах двамата надолу по стълбите.

По-късно, докато лежах в спалнята, думите на Чарла изплуваха в съзнанието ми. „Може би синът й не желае да се връща в миналото.“ Цяла нощ се въртях в леглото. На следващата сутрин си казах, че скоро ще разбера дали Уилям Рейнсфърд обича да говори за майка си и нейния живот. Въпреки всичко смятах да се срещна с него. Трябваше да се видим. След два дни със Зоуи щяхме да заминем за Париж от летище „Кенеди“, а от там да се прехвърлим на самолета за Флоренция.

Уилям Рейнсфърд винаги прекарваше лятото в Лука. Мара бе споделила последното, когато ми даде неговия адрес. После му се обади, за да го предупреди за посещението ми.

Уилям Рейнсфърд бе уведомен, че някоя си Джулия Джармънд ще му позвъни. Не знаеше нищо повече.

Жегата в Тоскана бе много различна от тази в Нова Англия. Въздухът беше изключително сух. Когато излязох от летище „Перетола“ във Флоренция, следвана от Зоуи, горещината ми се стори толкова ужасна, че очаквах да припадна всеки момент. Продължавах да отдавам състоянието си на бременността. Успокоявах се с мисълта, че обикновено не чувствам подобно изтощение, а и часовата разлика си казваше своето. Слънцето изгаряше кожата ми въпреки сламената шапка и тъмните очила.

Бях взела кола под наем — скромен фиат, оставен по средата на нажежения паркинг. Климатикът не вършеше никаква работа. Когато тръгнахме от там, изведнъж се зачудих дали ще издържа 45-минутното пътуване до Лука. Копнеех за прохладно сенчесто помещение и удобно легло с леки чаршафи. Ентусиазмът на Зоуи поддържаше духа ми. Тя не спираше да говори. Възхищаваше се на безоблачното синьо небе, кипарисите край шосето, тесните редици с маслинови дръвчета и старите къщи, накацали по хълмовете в далечината.