Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 113

Подпрях глава на дланите си и се опитах да анализирам ситуацията. Ако разкриех плановете си пред Бертран, той щеше да направи сцена и да усложни още повече нещата. Нямах сили за подобен разговор. Можех да кажа на Едуар… Не, беше твърде рано. Първо трябваше да се видя с Уилям Рейнсфърд. Вече разполагах с неговия адрес, така че щях да го намеря лесно. Самата среща обаче едва ли би протекла толкова безболезнено.

Помислих си за Зоуи. Как щеше да се почувства, щом разбереше, че ще прекъсна ваканцията й на Лонг Айланд? Освен това щях да проваля гостуването при баба й и дядо й в Нъхант. Отначало се разтревожих, но после реших, че Зоуи няма да се разсърди. Никога не бе ходила в Италия. А и аз можех да я посветя в тайната. Смятах да й кажа истината — че отиваме в Тоскана, за да се запознаем със сина на Сара Старжински.

Притеснявах се за родителите си. Как щях да им съобщя новината? Откъде трябваше да започна? Те очакваха и мен в Нъхант след престоя на Лонг Айланд. Какво, за бога, щях да измисля?

— Дааа — заяви провлачено Чарла, когато споделих намеренията си. — Страхотен план. Избягай в Тоскана със Зоуи и се срещни с този човек, за да му се извиниш след шейсет години!

Потръпнах от иронията в гласа й.

— Защо не, по дяволите? — попитах.

Чарла въздъхна. Седяхме в просторната дневна на втория етаж, която тя използваше като работен кабинет. Съпругът й щеше да се върне по-късно. Вечерята вече бе приготвена в кухнята. Подобно на Зоуи, сестра ми обожаваше ярките цветове. Стаята представляваше странна комбинация от тревистозелено, рубиненочервено и яркооранжево. Първия път, когато я видях, ми се зави свят, но постепенно свикнах с нея и сега дори ми се струваше екзотична. Аз харесвах пастелни неутрални тонове като кафяво, бежово, кремаво или сиво. Същото важеше и за облеклото ми. Чарла и Зоуи прекаляваха с крещящите цветове, но те им стояха чудесно. Завиждах и едновременно се възхищавах на дързостта им.

— Престани да се държиш като властната по-голяма сестра. Не забравяй, че си бременна. Пътуването няма да ти се отрази добре в момента.

Не казах нищо. Чарла имаше право. Тя се изправи и пусна един стар албум на Карли Саймън. От колоните прозвуча „Колко си суетен“. Мик Джагър припяваше като беквокал.

После Чарла се обърна и се втренчи в мен.

— Наистина ли се налага да намериш този мъж сега, на секундата? Защо не изчакаш?

Отново имаше право. Погледите ни се срещнаха.

— Чарла, не е толкова лесно. Не мога да чакам. Трудно е за обяснение. Прекалено е важно. В живота ми няма по-важно нещо сега. Освен бебето, разбира се.

Тя въздъхна.

— Парчето на Карли Саймън винаги ми напомня за съпруга ти. „Колко си суетен. Сигурно си мислиш, че тази песен е написана за теб…“

Изкикотих се подигравателно.

— Какво ще кажеш на мама и татко? — попита Чарла. — За Нъхант и за бебето?

— Нямам представа.

— Трябва да обмислиш внимателно решението си.

— Вече го направих.

Тя се приближи до мен и разтри раменете ми.