Читать «Ключът на Сара» онлайн - страница 108

Красивото й лице пребледня от ужас. Бялото вино стоеше недокоснато. Чарла сложи ръка на устните си и поклати глава. Аз свърших историята с последната картичка на Сара, изпратена от Ню Йорк през 1955 г.

— Боже господи! — възкликна Чарла и отпи малка глътка вино. — Дошла си тук, за да я намериш, нали?

Кимнах.

— Но откъде ще започнеш търсенето?

— Помниш ли името, заради което ти се обадих? Ричард Дж. Рейнсфърд. Така се е казвал съпругът й.

— Рейнсфърд? — повтори Чарла.

Продиктувах й го буква по буква.

Чара стана бързо и взе безжичния телефон.

— Какво правиш? — попитах.

Тя ми махна да замълча.

— Здравейте. Търся човек на име Ричард Дж. Рейнсфърд от щата Ню Йорк. Точно така. Р-Е-Й-Н-С- Ф-Ъ-Р-Д. Нищо? Добре, ще проверите ли в Ню Джърси?… Пак нищо? А Кънектикът?… Чудесно. Да, благодаря. Само секунда.

Чарла записа нещо на листче хартия. Подаде ми го с усмивка и заяви победоносно:

— Открихме я.

Изумена, прочетох телефонния номер и адреса.

Мистър и мисис Р. Дж. Рейнсфърд, Шипог Драйв 2299, Роксбъри, Кънектикът.

— Едва ли са те — промърморих. — Не може да е толкова лесно.

— Роксбъри — каза Чарла. — Не е ли в окръг Личфийлд? Навремето имах гадже оттам, ти вече беше заминала за Париж. Грег Танър. Голям красавец. Баща му беше лекар. Роксбъри е хубав град. Намира се на около сто и петдесет километра от Манхатън.

Седях като замяна на високия стол. Не вярвах, че съм открила Сара Старжински толкова лесно. Току-що бях кацнала в Ню Йорк. Още дори не бях говорила с дъщеря си, а вече знаех къде е Сара. Беше жива. Струваше ми се невероятно.

— Слушай — заявих. — Как ще сме сигурни, че действително е тя?

Чарла включи лаптопа на масата. Бръкна в чантата си, извади очилата за четене и ги плъзна върху носа си.

— Сега ще разберем.

Пръстите й чевръсто затракаха по клавиатурата.

— Какво правиш? — попитах озадачено.

— Имай търпение — сряза ме тя и продължи да натиска бутоните.

Застанах зад нея и видях как на екрана изскочи следното:

„Добре дошли в Роксбъри, щата Кънектикът. Събития, обществени прояви, жители, недвижими имоти.“

— Чудесно. Точно това ни трябва — каза Чарла и разучи страницата.

После издърпа внимателно листчето от ръката ми, взе телефона и избра номера, който бе записала преди малко.

Чарла действаше твърде прибързано. Не ми оставяше време да помисля.

— Почакай! Спри! Какво, по дяволите, ще кажеш?

Сестра ми закри с длан слушалката. Сините й очи излъчваха възмущение.

— Вярваш ми, нали?

Тя говореше с адвокатския си тон, властен и непоколебим. Успях само да кимна. Почувствах се безпомощна и уплашена. Станах и закрачих из кухнята. Прокарах пръсти по електрическите уреди и гладките повърхности.

Когато я погледнах отново, Чарла се ухили.

— Може би все пак е хубаво да си сипеш малко вино. И не се притеснявай, няма да види откъде се обаждам. Номерът ми е скрит. Не се появява на дисплея. — Изведнъж тя вдигна показалеца си и посочи слушалката. — Ъъъ, добър вечер, с мисис Рейнсфърд ли разговарям?