Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 125

— Но ако са засегнати интересите им, бих очаквал, че ще се опитат да бъдат възможно най-разумни, за да могат…

— Не. Моля ви. Няма как да ви накарам да проумеете. Мога само да ви помоля — приемете, че казаното от мен е вярно. Приемете го на доверие, ако тази идея има някакво значение за вас… Мистър Мартин, никога не сте бил обект на буря от политическа омраза, нали?

— Струва ми се — не.

— Ако сте бил, щяхте да знаете. Е, сега ще бъдете. Ако упорствате в тази кампания да ви обявят за човек, ще бъдете очернен така, че и аз, и вие бихме сметнали това за недостойно, но милиони хора ще повярват на всяка дума. Мистър Мартин, приемете един съвет от мен. Примирете се със сегашните си условия на живот. Да направите каквото искате би било твърде голяма глупост.

— Така ли мислите?

— Да. Така мисля.

Чи Ли-Синг стана от креслото зад бюрото, отиде до прозореца и застана с гръб към Ендрю. В кабинета нахлуваше ослепителна светлина и ясно очертаваше силуета й. От мястото, където седеше Ендрю, голото тяло под блещукащата пластмасова обвивка приличаше почти на детско. Или на кукла.

Погледа мълчаливо Ли-Синг, после я попита:

— Ако реша да се боря за положението си на човек, въпреки всичко казано от вас, ще бъдете ли на моя страна?

Тя продължи да гледа през прозореца. Ендрю се взираше в лъскавата, дълга черна коса, крехките рамене, изящните ръце. Тя наистина прилича на кукла, каза си той. Но ясно съзнаваше, че нямаше нищо кукленско в председателката на Комитета по наука и технология в Световното законодателно събрание. Под привидно уязвимата външност се криеше сила.

След малко тя проговори:

— Да, ще бъда.

— Благодаря.

— … докогато е възможно — гладко продължи Ли-Синг. — Но сте длъжен да разберете — ако в който и да е момент позицията във ваша полза застраши политическата ми кариера достатъчно сериозно, може и да ви изоставя по принуда, тъй като това не е въпрос засягащ основите на моите схващания. Опитвам се да ви кажа, мистър Мартин, че ви съчувствам, че ме натъжава положението, в което се намирате, но не смятам да провалям политическото си бъдеще заради вас. Старая се да бъда максимално откровена.

— Благодарен съм ви за това и не мога да искам повече.

— Имате ли намерение да се борите?

— Да. Да, имам. Ще се боря докрай, каквито и да са последствията. И ще разчитам на помощта ви, но само доколкото можете да ми я дадете.

20

Борбата не тръгна към пряк сблъсък. Ендрю бе подсказал на Саймън де Лонг стратегията и се съгласи с избраната за осъществяването й тактика. Обмисленото професионално мнение на де Лонг беше, че кампанията се очертава като обиколна и бавна. Де Лонг го посъветва да прояви търпение.