Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 126

— Като си помисля, сигурно имам безкрайни резерви от това качество — мрачно промърмори Ендрю.

„Файнголд и Чарни“ се впуснаха в действия за стесняване и ограничаване на бойното поле.

Някой си Роджър Хенеси от Сан Франциско, с присадено преди седем години протезиращо сърце, осигуряваше на „Файнголд и Чарни“ роботи за почистването и поддръжката съгласно договор, сключен още по времето на Пол Чарни. Внезапно „Файнголд и Чарни“ спряха изплащането на сметките, получени от Хенеси. Отношенията им бяха добри и продължаваха твърде много години, затова известно време Хенеси не каза нищо. Но когато се натрупаха неплатени сметки за пет месеца, Хенеси вече намери повод да мине през офиса на „Файнголд и Чарни“, за да си поприказва със Саймън де Лонг.

— Саймън, сигурен съм, че ти нищо не знаеш за случая, но напоследък нещо се е объркало в счетоводните ви операции. Искам да кажа, моите платежни си стоят открити тук още от декември, а пък вече наближава юни и…

— Знам.

— … не прилича на „Файнголд и Чарни“ да зарязват така сметки… — Хенеси се запъна и примига. — Какво каза? Ти си знаел, Саймън?

— Да. Всъщност сметките останаха неплатени по мои преки указания.

Хенеси още примигваше изумено:

— Май слухът ми вече не е наред. Или ти си изкуфял, Саймън. Наистина ли ми казваш, че съзнателно задържаш плащането?

— Да.

— Но защо, за Бога?

— Защото не искаме да ти платим.

— Какво означава това — не сте искали да ми платите? Саймън, ти знаеш ли от колко години моите роботи чистят този офис? И през цялото време имал ли си и най-дребния повод да се оплачеш от качеството на работата?

— Никога. Възнамеряваме да ползваме услугите ти както преди. Но вече няма да ти плащаме, Роджър.

Хенеси се почеса по темето и зяпна Де Лонг.

— Съвсем си се побъркал, а? Седиш си тук спокойно и ми дрънкаш врели-некипели! Хем знаеш, че това са празни приказки, защо се напъваш да ми ги разправяш? Какво ти става бе, човече? В името на Бога и зелената Земя, как можеш да плещиш такива побъркани истории?

Де Лонг се усмихна.

— Има основателна причина.

— И каква ли ще е тя, ако смея да попитам?

— Няма да ти плащаме, защото не сме длъжни. Решихме, че договорът ти с нас е невалиден и отсега твоите роботи ще работят тук безплатно, ако въобще работят при нас. Това е, Роджър. Ако не ти харесва, подай иск в съда срещу нас.

— Какво? Какво? — От устата на Хенеси пръснаха слюнки. — Ама тази работа става още по-сбъркана. Щели да работят безплатно, а? И ще спирате плащането? Ей, хора, вие тук сте адвокати! Как си позволявате да дрънкате такива щуротии? Договорът бил невалиден, значи? О небеса, че защо?

— Защото ти си робот, Роджър. Само един робот в света има право да сключва взаимно обвързващи договори и това е Ендрю Мартин. Вие останалите не сте свободни роботи и нямате никакво законно право да налагате…

Хенеси стана яркочервен и се надигна от креслото.

— Я спри за малко, проклет слабоумнико! Спри ти казвам! Какво каза? Робот ли? Аз? Е, сега вече знам, че си изкукал! — Хенеси яростно раздърпа украсения си пояс и откри обраслия си с косми гръден кош. — Такъв ли е един робот в гърдите, човече? Такъв ли е? Такъв ли е, а? — Хенеси стисна с пръсти изобилната си плът. — Саймън, това месо на робот ли е? По дяволите, хич не разбирам какво става, но ти казвам — ако си мислиш, че ще си седиш тук и ще ме правиш за смях заради някакво сбъркано удоволствие, ще ви съдя, хора, така да бъде, ще ви съдя до посиняване оттук до Марс и обратно, Господ ми е свидетел, и ще се погрижа да ви…