Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 141

Искаше това да бъде последната му мисъл. Искаше да се разтвори в нищото — да умре с нея.

Ендрю отвори още веднъж очи и за последен път позна Ли-Синг, застанала в тъжно очакване до леглото му. Имаше и други, дошли да присъстват на последните му мигове, както той преди много години стоеше край Сър и Малката Мис. Но тези хора бяха сенки, само смътни сенки. Вече забравяше лица и имена, всичко. Изплъзваха му се натрупаните спомени от двеста години.

Нека си отиват, каза си той. Нека всичко си отиде.

Само стройната фигура на Ли-Синг оставаше безпогрешно различима на фона на сгъстяващата се сивота. Последната от неговите приятели. Бе имал мнозина през тези два века, но те си отидоха, тя остана единствена. Бавно, несигурно, Ендрю протегна ръка към нея и съвсем слабо усети как тя я пое. Каза му нещо, но той не успя да чуе думите.

Тя се стапяше в погледа му, последните мисли изтичаха като струйка в мрака.

Усещаше студ, страшен студ и Ли-Синг изчезваше, потъваше в тъмната мъгла, която го обгръщаше.

После една последна мисъл се върна при него и остана за миг, преди всичко да спре. За секунда се мярна проблясващият лик на първия човек, който разбра истинската му същност преди почти двеста години. Обкръжаваше я ореол от топлина и светлина. Златната коса грееше като ослепителен изгрев. Тя му се усмихваше… викаше го…

— Ендрю… — меко каза тя. — Ела, Ендрю. Хайде. Ела. Знаеш коя съм.

— Малка Мис — прошепна той, твърде слабо, за да го чуе някой.

Затвори очи, мракът го погълна и — най-после истински човек — той му се остави без никакво съжаление.

info

Информация за текста

Isaac Asimov, Robert Silverberg

The Positronic Man, 1992

Сканиране: haripetrov, 2010

Разпознаване и корекция: Xesiona, 2010

Издание:

Айзък Азимов, Робърт Силвърбърг. Позитронният човек

Американска. Първо издание

ИК „Сталкер-1993“, София, 1993

Редактор: Анка Веселинова

ISBN 954–601–003–0

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/17660)

Последна редакция: 2010-10-23 20:00:00