Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 124

— Ендрю, „никога“ е прекалено много време. Или бихте предпочел да ви наричам „мистър Мартин“? Бих го направила. Аз лично с радост ще ви призная за човек. Но ще видите, че повечето законодатели нямат желание да създават толкова стряскащ прецедент, дори и да им представите непоклатими гаранции за своята уникалност и следователно — че не се създава прецедент. Мистър Мартин, имате моето най-горещо съчувствие, но не бих могла да ви давам надежди.

— Не можете? Никакви?

Чи Ли Синг се отпусна назад в креслото и дълбока бръчка проряза челото й.

— Мога само да ви предложа едно дружеско предупреждение, мистър Мартин. Необходимо е да осъзнаете, че като поставяте подобни искания, вие се излагате на големи опасности. Ако споровете станат твърде разгорещени, вероятно и в Законодателното събрание, и несъмнено извън него ще възникнат настроения в полза точно на унищожението ви, за което споменахте. Мистър Мартин, робот с вашите извънредни достойнства лесно може да изглежда особено заплашително в нечии очи. Премахването ви би унищожило тази заплаха и е най-лесният начин да се реши политическата дилема, която натрапвате на моите колеги. Умолявам ви да обмислите това, преди да вземете решение да пристъпите към действия.

— И никой няма да си спомни за техниката на протезиране, дала възможност на законодателите десетилетия наред да запазят местата си, когато според законите на природата би трябвало да се влачат към гроба; никой няма да си спомни, че тя е изцяло мое творение?

— Сигурно е жестоко да го казвам, но няма да си спомнят. А ако се сетят, ще го обърнат срещу вас, а не във ваша полза. Познавате ли старата пословица „Нито едно добро дело не остава ненаказано“?

Ендрю вдигна рамене и поклати глава.

— Такова твърдение ми звучи безсмислено.

— Предполагам. Още не сте съвсем наясно с нашите дребни човешки безумия, нали? Но основният смисъл е, че ние често се обръщаме срещу онези, които са ни сторили най-големите добрини… Не, не се опитвайте да започвате дискусия. Просто сме си такива.

— Много добре. И по какъв начин това важи и за мен?

— Вероятно ще кажат, че сте създал протезологията преди всичко за собствените си нужди. Някой ще твърди, че цялата наука е част от кампания по роботизирането на човешките същества или очовечаването на роботите, но и в двата случая тя се превръща в нещо злонамерено и порочно.

— Не — промълви Ендрю. — Не съм способен да схвана подобни доводи.

— Е да, не сте. Защото сте изцяло логично същество, контролирано от позитронни схеми. И си мисля, че няма такова подобрение, което би направило вашето мислене блуждаещо, каквото е нашето понякога. Истинските дълбини на неразумността са недостижими за вас — но това не е критика към вас, а само изясняване на действителността. В най-важните неща сте наистина човек, мистър Мартин, но се боя, че сте далеч от разбирането колко далеч от разума могат да избягат хората, стига да повярват, че интересите им са засегнати.