Читать «Позитронният човек» онлайн - страница 127

Де Лонг се смееше гръмко.

Хенеси спря, сякаш се блъсна в стена и попита с леден глас:

— От какво ти е толкова дяволски смешно, Саймън?

— Съжалявам. Не биваше да се смея. Дължа ти огромно извинение, защото позволих да стигнем твърде далеч.

— И аз така си мисля. Не съм и подозирал, че адвокатите имат много чувство за хумор, ама такава тъпа шега…

— Обаче не е шега. Наистина няма да ти платим сметките, Роджър. И наистина искаме да ни завлечеш в съда. И нашият довод наистина ще бъде, че ти си робот и следователно е съвсем законно да плюем на договора си с тебе. И ще защитаваме тази позиция с всичко, на което сме способни.

— Значи така?

— Но нашата най-голяма надежда и наше намерение — продължи Де Лонг, — е да загубим делото. Щом това стане, ти не само ще получиш всички изостанали плащания, но ще платим и натрупалите се лихви и дори съдебните разноски. И мога да ти кажа, но между нас да си остане, че за тебе ще има и значителни допълнителни обезщетения, за да ти компенсираме всякакви неприятности, причинени от това дело. Твърде значителни обезщетения.

Хенеси си нагласи пояса и седна отново. Пак примига и поклати глава. Вгледа се мълчаливо в Де Лонг и съчувствено прошепна:

— Най-искрено съжалявам за проблемите ти, Саймън. Значи си полудял окончателно. Колко жалко.

— Ни най-малко. С ума си съм както винаги.

— Аха. Така ли мислиш?

— Абсолютно.

— В такъв случай, имаш ли нещо против да ми кажеш за какво е всичко това?

— Боя се, че не е редно да ти разкривам това преди делото. Но ще ти кажа, Роджър, че имаме основателна причина. Ще ти стане ясно след време и аз се надявам да ни помогнеш, макар и на тъмно, така да се каже, заради нашето отдавнашно познанство. Искаме да участваш заедно с нас в пиесата, Роджър, а после ще ти се отблагодарим както се полага.

Хенеси кимна. Като че му поолекна малко.

— Значи е някакъв трик, а?

— Може и така да се нарече.

— Но няма да ми кажеш какво става?

— Не. Не сега. Ще замирише, че те включваме в заговор.

— Но ти вече ме включи в заговора!

Де Лонг се ухили.

— Нима? Ние само отказваме да платим твоите сметки. Играй с нас, Роджър. Няма да съжаляваш. Обещавам ти.

— Добре… — намусено промърмори Хенеси.

И сметките му все така си стояха неплатени. След още три месеца Хенеси по подходящ начин уведоми „Файнголд и Чарни“, че вече не е в състояние да извършва услуги за тях. Той прекрати договора и подаде иск за неплатени суми. „Файнголд и Чарни“ уредиха временно с други почистването на офиса и уведомиха съда, че са готови да защитават позицията си.