Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 97

Имаше нещо обезпокоително в това да стои гола в прегръдките му, докато той беше напълно облечен. Сякаш тя беше тази, която го изкушаваше да се приближи до нея. Имаше вероятност това да се превърне в предимство за нея. Не беше ли решително условие да спечели доверието и любовта на Роланд именно като задоволи плътското му желание? Когато той най-после й даде възможност да диша, тя сведе глава, челото й докосна брадичката му и тя започна да развързва вратовръзката му с треперещи пръсти. Той се вцепени. Дъхът му секна в гърлото и той не й помогна, но и не я спря. Свободните краища на връзката му увиснаха и тя се зае с копчетата на жилетката. Когато ги разкопча и жилетката му се разгърна, вече нямаше основателна причина да спре, но в момента, в който ръцете му отново почнаха да я галят по гърба, тя съжали, че не бе измислила някакъв повод. Нямаше намерение да продължи да разкопчава ризата му, но той, изглежда, очакваше и със своите докосвания и с нежните си целувки по косите й сякаш я караше да завърши това, което бе започнала.

Не можеше да спре. Когато и последното копче бе освободено от илика и изпод ризата се показаха косматите му гърди, тя пъхна ръце под нея, разпери пръсти по ребрата му, вдигна едната си ръка и я обви около врата му. След това се повдигна на пръсти и притисна голите си гърди в него.

Той издаде сподавен стон, притисна я още по-плътно до себе си и зарови пръсти в косите й, за да дръпне главата й назад и да я целуне страстно. С внезапно, главозамайващо движение я взе на ръце и я понесе към леглото.

Роланд хвърли жилетката и ризата на пода, последваха ги ботушите и панталоните. Гъвкавото му голо тяло, загоряло през седмиците под тропическото слънце, се просна до нея под прозрачния балдахин на мрежата против комари.

Когато протегна ръце към нея, в очите му гореше зелен пламък. Тя съвсем не можеше да се съпротивлява. Желанието й да се гушне в него бе съпроводено от тръпки на възбуда по кожата. Силата на копнежа й беше обезпокоителна, но тя прогони страха от съзнанието си, когато се отърка о него, и в светлосиния здрач на очите й се появи безмълвна молба.

Времето престана да съществува. В бавната и прекрасна магия на транса те се сляха и кръвта им закипя, а от топлината на летния следобед, която се изливаше върху тях като течно злато, телата им се покриха с искрящи като перли капчици. Обуздана сила и дъхава нежност скрепила връзката на екзалтираната страст, удължиха ласкавото мълчание и забавиха окончателния екстаз на разтуптените сърца, защото те нямаха намерение да стигнат бързо до края. Тогава за тях отново щяха да се появят трудните проблеми, отново щяха да съществуват другите хора. Когато почувства, че той достига границите на своя самоконтрол, Мелани, без да бъде подканвана, разтвори бедрата си още повече и почна да реагира гъвкаво, посрещайки дълбоките му тласъци. Очите й бяха широко отворени и изпълнени с печал, обвита с лек воал на учудване, а устата й потрепваше, когато се заглеждаше в лицето му. Това, което преживяваха в момента, беше вечната стара магия на успокоението, дарът на Всевишния за хората, по-вечен от реките, по-голям от обширна страна, повтарящ се непрекъснато като годишните времена. В експлозивното осъществяване нямаше задължения, то и не обещаваше нищо повече от настоящия момент. А този момент на безкрайност беше като началото и края на всичко.