Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 95

Не бяха закусвали. За компенсация си позволиха обилен обяд, който се състоеше от множество блюда и беше толкова вкусен, та Мелани започна постепенно да мисли, че Роланд може би е имал право. Въпреки това се ядосваше за закъснението. След обяда тя се къпа дълго в горещата баня, но Роланд още не беше се върнал, дори когато косата й вече изсъхна. Реши да поспи малко под мрежата против комари.

Когато слънцето се наклони на запад, в стаята почна да става все по-горещо и Мелани бе така обляна в пот, че свали пеньоара си и отново се тръшна гола в леглото. Така вече беше добре и стана още по-добре, когато преметна тежката си гореща коса встрани и я остави да виси през ръба на леглото.

Очевидно Роланд бе наел една от най-хубавите стаи на хотела. Мебелите бяха ръчно изработени от майстора мебелист Сонюре от Ню Орлиънс, а пердетата, килимите, огледалата, лампите и порцелановите фигурки бяха толкова изящни, че такива едва ли можеха да се видят и в частна къща. Несъмнено това беше хотелът, в който отсядаха плантаторите от другите щати и техните семейства, когато идваха в града, за да изчакат пристигането на параходите, които ги откарваха надолу по реката. Скоро щеше да започне ежегодното поклонение в креолския град, когато, както всяка есен, се събираха онези, които бяха достатъчно богати, за да предприемат това пътуване, и ония, които бяха намерили нужните претексти, за да си внушат, че пътуването е необходимо, защото тогава там започваше така нареченият сезон на визитите, елегантният зимен сезон. Тази година и Мелани щеше да го прекара там. Ако, разбира се, Лопес не предприемеше преди това своя втори поход, ако Роланд се върнеше изобщо от посещението при шерифа и ако им беше позволено да напуснат Френсисвил.

Събуди я далечно чукане. Отвори очи и за миг остана да лежи, без да знае какво да прави. Чувстваше се отпусната и замаяна, а тялото си — натежало от умора. Едва когато се почука втори път, внезапно се разтревожи. Стана от леглото, взе пеньоара си и тръгна неуверено към вратата.

— Глори, ти ли си? — извика тя с приглушен глас.

— Роланд е — беше тихият отговор.

Тя се загърна бързо в пеньоара, превъртя ключа и отстъпи встрани. Когато той влезе и затвори вратата след себе си, тя му се усмихна.

— Съжалявам, че трябваше да чакаш. Бях заспала.

Погледът му, изпълнен с възхищение, бе прикован върху свежата й като роса кожа, върху натежалите й клепачи и блестящата коса, която като водопад падаше чак под кръста й.

— Жалко, че не знаех това — призна той непринудено. — Тогава щях да се опитам да приключа работите си по-бързо.

— Всичко… всичко наред ли е? — попита Мелани и се извърна, защото погледът му я обезпокои.

— Смятат ме за благодетел, който е оказал добра услуга на общината — обясни той. — Както предполагах, от доста време шерифът държи под око странноприемницата „Риалин“. Разбира се, тя е извън сферата на неговата компетентност и той няма доказателства, които би могъл да представи на някой съдия. Обеща да проведе разследване, макар че и той като мен не се надява да завари семейство Баскъм там.