Читать «Нежната измамница» онлайн

Мелани Джонстън повдигна пастелносините си копринени поли и фустите с дантели и опря крачето си, обуто в сатенена обувка, на месинговата решетка пред камината. Когато топлината на тлеещите въглени облъхна глезена й и се изкачи по прасеца, тя потръпна. Навън беше страшно студено. Наистина в Натчес, Мисисипи, рядко се случваше мразовита зима със сняг и суграшица, ала дъждът, който барабанеше по прозорците на голямата къща, известна под името Монмаут, беше примесен с парченца лед. Но лошото време не беше провалило бала, уреден от губернатора Джон Куитман, собственика на тази голяма къща с бели колони. Малцина искаха да пропуснат светското събитие на сезона или да се изложат на риска да обидят един от най-влиятелните мъже в целия щат. Дори в най-отдалечената стая на горния етаж, в която дамите можеха да пооправят тоалета си, Мелани чуваше звуците на валса и глъчката от оживените разговори.

Чудно, че беше сама в тази спалня, но това съвсем не й бе неприятно. До гуша й беше дошло да се усмихва и да води учтиви разговори, да разменя все едни и същи банални поздравления с все същия кръг от приятели и познати, които виждаше през последните три месеца почти всяка вечер. Зимният сезон се оказа дълъг, а на нея й се стори още по-отегчителен поради твърдото решение на дядо й да посещава всяко светско събитие, на което бяха канени той и неговата внучка. Никой не можеше да твърди, че той си седи мрачен вкъщи и се страхува да се срещне с клеветниците, които разпространяваха злостни слухове из града за него.

Мелани въздъхна и докосна с ръка челото си. Долните клевети, които се носеха за поведението на дядо й през неотдавнашната война с Мексико, бяха неприятни, но още по-неприятен бе въпросът, как да убеди дядо си, че упоритостта му не помага да се сложи край на тези клевети. Той винаги се бе проявявал като човек на делото, който действа бързо и решително. Като ветеран от войната през 1812 година, от войната против семинолите¹ и войната за независимостта на Тексас за него беше тежко да установи сега, че неопетнената му чест е окаляна на стари години по необясним начин. Някои мъже, които бяха потеглили начело на своите доброволчески отряди, се върнаха с купища сребърни мексикански долари, които дадоха за претопяване и ги превърнаха в чаени сервизи, прибори за хранене и благозвучни камбани за своите плантации. Дядото на Мелани, полковник Изел Джонстън, се върна със съсипано здраве и вместо да се гордее с извоюваната слава, беше станал болезнено мнителен.

Мелани беше толкова потънала в мислите си, че се стресна, когато вратата зад нея се отвори.