Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 96

— Разбирам, но поне няма да имаш ядове.

— Няма — отвърна той, като през това време се приближи отзад до нея и я прегърна през тясното кръстче, — но твоята загриженост ме трогва, дори ме омайва. Питам се и това ли е знак за твоето благоволение.

— Не бих желала да те видя окачен на въжето за нещо, което си направил заради мен, ако това имаш предвид.

— Не точно това — отвърна той, — но все пак се радвам.

За миг той замълча, докато ръцете му обгърнаха тялото й, което не беше стегнато в корсет, и след това се плъзнаха нагоре към пълните й гърди.

— Повече ме интересува дали си ме чакала, когато си заспивала, и дали си била облечена в тази благоприлична дреха.

Той знаеше, че под пеньоара е гола. Всъщност искаше да намекне, че е очаквала завръщането му с нетърпение.

— Не ставай глупав — изфуча тя.

— Не съм глупав — промърмори той до ухото й, като в същото време нежно, но решително отмести ръцете й, които загръщаха пеньоара, и мушна пръстите си под тънкия, обшит с дантели плат, — а само изпълнен с надежда. Снощи или може би тази сутрин имах впечатлението, че се радваш да ме видиш, но все пак трябва да кажа, че Глори далеч повече от теб ме накара да почувствам, че съм добре дошъл. Поне досега.

Шеговитата нотка в гласа му, кротката настойчивост на ръцете му, когато разголваха топлата й плът, и на всичко отгоре неприятното съмнение, че той може би има право — всичко това притесняваше Мелани по съвсем особен начин. Раздразнението, че толкова дълго я бе оставил сама, я напусна. Не изпитваше вече ни най-малка потребност да се кара с него. Вместо това чувстваше, че в нея се събужда копнеж за нещо, което никога не биваше да допусне, копнеж да отслаби бдителността си, да се откаже от въздържаността си и от намерението да му се противопоставя открито. Той беше направил толкова много за нея, че тя му беше безкрайно задължена. Поради това обстоятелство и поради въздействието, което присъствието му и докосванията му упражняваха върху нея, й беше много трудно да се придържа към плановете си за отмъщение или поне непрекъснато да си повтаря колко много го мрази.

— Аз… аз много се зарадвах да те видя — промърмори тя.

Той я обгърна плътно с ръце и я притисна до себе си. Неусетно тя стана податлива, облегна се на силното му тяло и отпусна глава на рамото му. Ръката му се плъзна по-нагоре по тънката й шия, под брадичката й и я повдигна нагоре. Устата му потърси нейната и той сля устните й със своите в дълбоко сладко разузнаване, което нямаше край. Устните им бяха все още едни върху други, когато гой обърна гъвкавото й тяло към себе си и я притегли така, че твърдият й бюст се притисна в неговата гръд и тя усети копчетата на ризата му да се врязват в кожата й. Под пеньоара ръцете му се движеха по гърба й и по хълбоците й и я караха да усети силата на неговото желание. Когато огънят в телата им се засили, до тях достигна ароматът на сапуна от рози, който бе използвала, и ги облъхна с омайващата си сладост. Коприненият й пеньоар се свлече от раменете й и падна на пода.