Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 98

На другата сутрин бяха събудени в добро настроение от един прислужник, които им донесе поднос със закуската и кана гореща вода. Мелани беше така благоразположена, че се изтегна блажено и се усмихна леко, когато посегна да остави празната чаша до главата си. При това движение завивката се смъкна и разкри млечнобелите й гърди. Роланд, който се бръснеше пред огледалото, внезапно възкликна и натисна с пръст едно обагрено в червено място сред бялата пяна по лицето си.

— Поряза ли се? — попита тя.

— Само малка драскотина — призна той. — По-добре се поразмърдай, ако искаш да напуснеш леглото още днес.

— Така ли? — полюбопитства тя и скръсти ръце зад главата си. — Това да не е заплаха?

— Несъмнено.

— Но може би аз съвсем не възнамерявам да стана.

— Както искаш. За мен няма никакво значение дали ще тръгнем днес, утре или изобщо няма да тръгнем.

— О, напротив, има голямо значение! — извика тя хапливо. — Знаеш много добре, че гориш от нетърпение да идеш отново в Ню Орлиънс, за да видиш как вървят преговорите на губернатора и да бъдеш около Лопес, защото сигурно смяташ, че без теб той няма да се оправи.

— Може би имаш право, но действително е съвсем без значение дали ще тръгнем един час по-рано или по-късно, щом като времето се използва за добра цел.

С няколко бързи движения той приключи с бръсненето, наведе се над легена и почна да изплаква сапуна от лицето си.

— И какво би определил като добра цел?

Той взе кърпа и избърса лицето си. След това я метна около врата си и тръгна към леглото.

— Смятам, че в това определение влиза и задължението да направя жена си щастлива.

Мелани се слиса от въздействието на шеговитите си думи, изправи се в леглото и скочи бързо от него.

— Аз… аз съм достатъчно щастлива — възнегодува тя.

— Сигурна ли си? — попита той и заобиколи леглото.

— Напълно… напълно сигурна — отвърна тя и прецени с поглед разстоянието между края на леглото и стената, питайки се дали ще успее да се промъкне през тази пролука, преди той да я спипа.

Не успя. Обсегът на ръцете му беше наистина така голям, както се бе опасявала, и той я хвана.

— О, Роланд! — прошепна тя и укорително му се усмихна.

— О, Мелани! — каза той, имитирайки я също усмихнат, и я залюля в ръцете си.

Кожата му имаше свежия мирис на вода и сапун, а ъгловатата му брадичка беше приятна гледка, когато той я притисна до челото й.

— Напълно си сигурна, така ли? — прошепна той.

— Може би не съвсем — промърмори тя.

Той въздъхна дълбоко.

— Ако не бях толкова уморен и ако денят не беше вече толкова напреднал, щях да предприема нещо. Но зад гърба си имам напрегната нощ и смятам, че ми предстои също тъй напрегнат ден.

Облекчението й не беше толкова голямо, колкото бе очаквала.