Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 89

— Ще сключим сделка с вас и ще ви направим участник в цялата история. Всеки от робите, дето ги завързахме в плевнята, струва четиристотин, може би дори петстотин, ако ги продадем скришом на един човек на отсрещния бряг на реката, който ни е познат и който не задава въпроси. Ако прибавим и прислужницата, ще получим още триста-четиристотин. Дори да делим на пет, това пак прави порядъчна сумичка. Що се отнася до префинената дама, и за нея ще се намери в края на краищата пазар, щом си свършим работата. В Ню Орлиънс има заведения, които ще я приемат с удоволствие, стига да се научи да си държи устата и да не стреля по приятни господа, които влизат в стаята й. Ако не сте й мераклия, нямам нито против. Можете да седнете и да гледате как аз и момчетата ще се позабавляваме с нея. Ако все пак ви се прище да участвате, просто елате и почвайте.

— Не, благодаря. Не деля с никого това, което ми принадлежи. Махни си ръцете от жена ми.

— Жена ви ли?

За миг така се слиса, че Мелани успя да се изскубне от ръцете му и да отскочи от него. Когато Бък понечи да я сграбчи, се раздаде изстрел. Най-големият от братята Баскъм се хвана с ръце за гърдите, политна назад и се сгромоляса с такъв трясък на пода, че цялата къща се разлюля. И не се помръдна повече. С вдигнати ръце другите двама отстъпиха, поклащайки глави, когато дулото на револвера на Роланд се насочи срещу тях.

— Вържи ги — изръмжа грубо Роланд.

Мелани грабна пеньоара си и го навлече, преди да изпълни бързо нареждането му. С помощта на Глори тя разкъса чаршафите на ивици, изви ръцете им на гърба и ги завърза здраво. Онзи от братята, по когото бе стреляла Мелани, не бе сериозно ранен. Скоро и той лежеше до другите на пода. Когато свършиха, Роланд провери работата им и кимна.

— Добре. А сега да изчезваме оттук. Глори, иди в плевнята и развържи момчетата. Кажи им да дойдат с конете и да запрегнат каретата. Докато се върнеш, ние трябва да сме готови за път.

Никога през живота си Мелани не се бе обличала толкова бързо и не се бе замисляла толкова малко как ще изглежда. Тя обърна гръб на братята, които лежаха на пода като печени на шиш пилета, но все пак почувства как очите им се впиха в нея, когато си слагаше жартиерите и си обуваше чорапите, както и когато си навличаше фустите и роклята и свиваше косите си на кок ниско на тила. Радваше се, че костюмът й за път се закопчава отпред и че не се нуждае от помощ, най-малко от чуждия човек, за когото бе омъжена. Когато събираше нещата си, лицето й пламна. Как ли бе изглеждала по риза, която бе придърпана до кръста й? Самата мисъл за това й бе противна. Тя хвърли наистина изпълнен с благодарност бегъл поглед към Роланд, когато той застана между нея и завързаните братя, за да я прикрие от погледите им, но също тъй благодарна бе за това, че той трябваше да държи мъжете под око и не можеше да й отдаде цялото си внимание.