Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 87

— Мисля, че сега имаме нужда тъкмо от грог.

Мелани и Глори донесоха от каретата собственото си спално бельо, с което застлаха дюшека и сламеника и облякоха юрганите. Взеха в странноприемницата и нещата, които можеха да им потрябват през нощта. След това натрупаха върху сламеника на Глори всичко, което им бе останало от хляба, шунката и ябълковия пай, вечеряха и преглъщаха яденето с глътки грог, поднесен в тенекиени канчета.

Грогът беше много силен. Дивият мед, с който беше подсладен, смекчаваше донякъде вкуса на уискито, което бе съвсем леко разредено с вряла вода. Не мина много време и Мелани взе да се прозява. Потърси нощницата си, но не я намери. Несъмнено сутринта я бе прибрала в друга чанта. Предпочете да спи по риза, отколкото да излезе още веднъж на дъжда. Тя й стигаше наистина само до бедрата, но трябваше да се задоволи с това. Освен Глори нямаше кой да я види, а защо трябваше да се стеснява от жената, която се бе грижила за нея от най-ранното й детство? Глори беше изпила канчето си до последната капка, тръшна се напълно облечена върху своя сламеник и се зави презглава с юргана, след като бе помогнала на Мелани да се съблече.

Царевичните листа в дюшека шумоляха при най-малкото движение и при всяко вдишване и издишване. Тези шумове държаха Мелани известно време будна. Дъждът постепенно отслабна, макар че все още трополеше по покрива и шуртеше по водосточните тръби. Тя се съсредоточи върху този звук и върху приглушените гласове зад залостената врата, докато клепачите й най-после натежаха. Малко преди да заспи, се стресна още веднъж от тропот на конски копита по глинестия път. Тропотът ставаше все по-отчетлив и по-бавен с приближаването към странноприемницата. Тя лежеше и се вслушваше в него, спомняйки си с неприятно чувство за един друг път, когато бе чула конски тропот в нощта. Тогава не беше сама. Тръсна глава и пропъди лошите мисли от главата си, питайки се защо един ездач би тръгнал на път в такава нощ. Очакваше да чуе да се отдалечава, но напразно. Той предпазливо се приближаваше към постройката и накрая спря пред верандата. Конят изцвили. Вратата на странноприемницата се отвори, скърцайки на непокорните си панти. Жената и синовете й имаха, изглежда, нов платежоспособен гост. Мелани се обърна и заспа.

Събуди се от затръшването на врата в задната част на къщата. Приглушени гласове и приближаващи се крадешком стъпки я разбудиха напълно. От ъгъла на стаята до нея долиташе тихото хъркане на Глори, макар и да беше толкова тъмно, че не можеше да я види. Мелани се подпря на лакът, вторачи се във вратата и се запита дали въображението й не й бе изиграло лоша шега. Затаи дъх и се вслуша, но можа да чуе само шумоленето на царевичната шума и ударите на собственото си сърце. И тогава долови сподавен смях точно пред тяхната врата. След това се чу някакво драскане. За миг помисли, че може да е стопанката, която иска да привлече вниманието й, без да събуди цялата къща, но в този момент дървеното резе се повдигна малко и отново падна надолу. Дочу се приглушена ругатня, след което през пролуката до вратата се процеди светлина, сякаш в дневната бе запалена лампа. Мелани не изпускаше от очи тази светла ивица, докато ръката й се плъзгаше под възглавницата и измъкваше пистолета. След това седна и зачака.