Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 88

Отново се чу драскане и през пролуката се показа блестящото острие на нож. То мина под дървеното резе и почна да го повдига бавно.

Щом резето бе освободено от леглото си, вратата рязко се отвори. С ревове и дрезгави викове братята Баскъм нахлуха в стаята. Мелани не си направи труда да се прицелва. Държейки пистолета с две ръце, тя стреля по нападателите.

Изстрелът отекна в стаята. Братята се стъписаха, когато един от тях падна с вик на пода и ловджийският нож изтрака по дъските. Глори скочи и се разпищя. Очите й бяха широко отворени и вторачени в светлината, която падаше през вратата.

С гърления рев на хищно животно Бък Баскъм се втурна стремително напред. Изтръгна димящия пистолет от ръцете на Мелани и го метна настрана. Мелани се претърколи към другия ръб на леглото и понечи да скочи. Бък направи една крачка, хвана я за косите и дръпна, сякаш искаше да ги изскубне. От силната болка в очите й се появиха сълзи. Ноктите на Бък се забиха в нежната кожа на ръката й. Със свободната си ръка той посегна към отвора на ризата й, разкъса тънката материя и разголи белите й гърди.

— Хайде, момчета! — извика той с прегракнал глас. — Хванете краката й. Разтворете ги широко и ги дръжте здраво. И не забравяйте, че аз съм пръв.

Другите се препънаха в рухналия на пода, който се превиваше, и се приближиха. С искрящи очи и похотливо издадени напред уста те се вторачиха в блясъка на бял мрамор, излъчван от разголените бедра и хълбоци на Мелани, извиваща се в това време в ръцете на мъжа, който я държеше. Великолепната й копринена коса, разпиляна около главата, проблясваше на светлината на лампата и ту скриваше, ту разкриваше матовата седефена белота на раменете й над разкъсаната риза. Никой не забеляза последния мъж, който влезе крадешком в стаята — голяма сянка, която се движеше безшумно. Никой, освен Глори, която внезапно занемя, когато мъжът се обърна към светлината.

— Достатъчно. Пуснете я.

Гласът беше твърд и дълбоко в него звучаха заповеднически нотки, намекващи за смъртна опасност. Братята Баскъм се обърнаха и изумлението придаде глуповат и животински израз на очите им, примигващи през дима от изстрела и приковани в насоченото срещу тях оръжие. Останала без дъх, Мелани изхлипа, невярваща в това, което виждаха широко отворените й виолетово-сини очи.

— Оръжието, което държа в ръката си — обясни Роланд със спокоен глас, — е револвер с шест куршума, който не трябва да се зарежда след всеки изстрел. Ако не искате цялото семейство Баскъм да измре тук моментално, направете това, което ви казвам. Пуснете я.

Бък Баскъм прикри едрото си туловище колкото бе възможно по-далеч зад гърба на Мелани и погледна с жадни очи към ловджийския нож, който блестеше на пода там, където бе паднал от ръката на брат му. Невъзможно бе да го достигне. Затова пое дълбоко дъх и се насили да се усмихне.