Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 86

— Не съм сигурна… — започна Мелани.

— Не казвайте не! — помоли жената и в очите й се появи изплашен израз. — Нека ви покажа вашата стая. Уверявам ви, че е чиста.

Жената взе свещ, запали я от лампата и заведе Мелани в спалня, която се намираше до централното помещение на къщата. Мелани забеляза, че отвътре вратата имаше здраво дървено резе, макар че между нея и рамката зееше пролука от близо сантиметър. Мебелировката се състоеше от саморъчно сковано легло, дюшек, напълнен с царевична шума, юргани и леген за измиване, поставен върху дънер от дърво със закован на него плот. Нощно гърне от емайлирана тенекия се набиваше на очи в един ъгъл, защото леглото беше много ниско, за да бъде скрито под него.

— Какво ще кажете? — попита жената, изпълнена с надежда. — За вашата камериерка бих могла да сложа един сламеник на пода. Робите могат да спят вън в сеновала. Там ще бъдат поне на сухо. И за конете ви ще се погрижим. Наистина нямаме овес и ечемик, но имаме достатъчно прясно сено.

Юрганите действително бяха чисти на вид, а пешкирът, изглежда, бе избелен на слънце и не беше употребяван. Чуваше се как дъждът барабани и вятърът свири в клоните на дърветата. Бяха прекарали тежък ден и дори дъждът да престанеше през нощта, утрешният ден също щеше да бъде уморителен. Трябваше непременно да си починат. На Мелани не й харесваха нито къщата, нито жената и нейните синове, но едва ли можеше да й се случи нещо. Джон и другите мъже бяха въоръжени. Беше се погрижила за това, а и тя самата носеше пистолет със себе си. Невероятно беше тези хора да се опитат да й сторят нещо.

— Моля, не казвайте не — прошепна жената и стисна здраво ръката на Мелани. Гласът й приличаше на хленч. — Моля ви! Ако продължите пътя си, зле ще си изпатя. Моите момчета искат да преустроят странноприемницата за изискани хора като вас. Но днес почти всички пътуват с парахода, с изключение на малцината, които са много бедни, за да си платят билета, или прекалено стиснати. По всичко изглежда, че никога няма да можем да си оправим положението.

— Добре — каза Мелани и издърпа ръката си. Дълбоко в нея се бореха погнуса и състрадание. — Ще останем.

— Бог да ви благослови! — извика жената. — Не мога да ви опиша колко съм горда. Вечерята ще бъде готова скоро. Ще ви съобщя, когато стане, но ако предпочитате, мога и да ви я донеса в стаята.

— Благодаря — каза Мелани и размени още един поглед с Глори, — но ние си носим провизии.

Глори се обади:

— Вярно, но Джон и момчетата сигурно ще се зарадват много, ако получат топла храна.

— Да, напълно си права — съгласи се Мелани и погледна стопанката с вдигната вежда.

Жената кимна.

— Ще се погрижа за това. Ако ви потрябва още нещо, повикайте ме.

— Едно горещо кафе би било просто чудесно — подметна Глори.

Лицето на жената помръкна.

— Мисля, че нямаме кафе — започна тя, но след това лицето й се разведри, — но мога да ви направя грог, за да се стоплите.

От хладното, влажно време през последните три дни, които бяха прекарали в друсащата карета, всички стави на Глория боляха. Мелани се упрекна, че не бе помислила по-рано за това.