Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 62

Гневният поглед на Роланд се премести от баща му върху Мелани. Посегна за ръката й и я придърпа до себе си. Старият човек промени тактиката си и каза:

— Това наистина беше странна история. След всичко, което чух току-що, изглежда, че вашият брак май не е бил по любов. Дори не съм сигурен дали изобщо е почтен брак.

Мелани, която наблюдаваше двамата мъже, за пръв път забеляза приликата между тях — и двамата се усмихваха със същата язвителна ирония.

— Не е — съгласи се Роланд и поведе Мелани след себе си по коридора към тяхната спалня. — Това сигурно те прави щастлив. Нали винаги си го очаквал?

Мелани не спа добре. Часове наред лежа будна, загледана в тъмнината, и мислите й непрекъснато се въртяха в кръг. Подозрението, че Роланд също не спи, не й помогна много. Страхуваше се да помръдне, за да не го докосне, без да иска. Беше установила, че и най-лекото докосване е достатъчно да събуди желанието му. Когато след дълги часове той я придърпа към себе си и я притисна до тялото си, тя въздъхна примирено. Въздишката й не беше оправдана. Той не направи нищо повече, а само я притегли към себе си и зарови лицето си в меките й, ухаещи коси. Когато почувства топлината на равномерното му дишане в тила си, парещите й клепачи най-после също натежаха и тя заспа.

Събуди се твърде бавно. Слънцето грееше в стаята, но лъчите му падаха под ъгъл, който показваше, че сутринта е доста напреднала. Въпреки ярката светлина навън бе страшно мразовито.

При всяко вдишване и издишване се образуваха малки облачета пара. Мелани потрепери и се мушна още по-дълбоко под завивката. Не усети топлина до себе си, а само гол, студен чаршаф. Роланд беше излязъл и бе предоставил леглото изцяло на нея. Трябва да е била поуморена, отколкото смяташе, щом той бе успял да се облече и да напусне стаята, без да я събуди.

Тя можеше да не обръща внимание на студа и да стане, но какво щеше да прави? Нямаше представа какво се очаква от нея. В Гринлия тя и Роланд закусваха в стаята си, но нищо не показваше, че той възнамерява да я карат така и тук. Напрежението между бащата и сина и особено произшествията през миналата нощ правеха невероятно предположението, че двамата мъже закусват заедно в момента, освен ако това не е било неизбежно. Да не би всеки от тях да закусваше отделно? С това нямаше да спечелят симпатиите на домашната прислуга.

С въздишка Мелани отметна завивката толкова, че да може да достигне шнура на звънеца до леглото. Щеше да помоли за чаша горещ шоколад и да размени няколко думи с прислужничката, когато й я донесе, защото се надяваше да подразбере по този начин нещо за реда в домакинството. Но не дръпна шнура. В тази къща нямаше никаква прислужничка, само Сътон. Ако искаше горещ шоколад, трябваше преди това да се облече и да слезе долу. Щом така и така щеше да се изложи на студа, за да се облече, можеше и веднага да потърси някъде огън, край който с удоволствие да изпие сутрешното си питие.