Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 61

— Не, съвсем не — отвърна му веднага Роланд. — Ти загуби всякакво право, което някога си имал, щом не пожела да изтеглиш напред датата на сватбата.

— Много добре знаеш защо не можех да направя това и знаеш, че ти беше причината!

— Да! — процеди през зъби Роланд. — Излишно е да се впускаме в подробности и дори въобще да повдигаме този въпрос. А сега е най-добре да си тръгнеш, преди да изпаднеш в положение, за което утре сутринта ще съжаляваш.

Дом се изчерви. След това по обляното му в сълзи лице се появи израз на изумление.

— Нали някога бяхме приятели? — изхленчи той тихо с треперещ глас.

— Да, бяхме — отвърна Роланд. — Някога.

Мелани гледаше двамата мъже със смръщено чело и имаше чувството, че е доловила в думите им някакъв скрит намек, който не можеше да си обясни. За миг й се стори, че разпрата им няма нищо общо с нея.

Изразът в очите на Дом показваше, че се чувства засегнат. Когато отвори уста, за да изтъкне нови възражения, Роланд му посочи вратата с рязко движение на главата и кимна на Сътон. Прислужникът пристъпи към нея и я отвори, а лицето му приличаше на маска, загледана в далечината.

Дом се поколеба и погледна първо прислужника, след това Роланд. Направи една крачка към царящия навън мрак и се обърна.

— Кажи на Мелани… — започна той.

— На жена ми — вметна Роланд натъртено — не са нужни нито извиненията ти, нито утешенията ти. Единственото, което можеш да направиш сега за нея, е да я оставиш на мира. Така те съветвам да постъпиш.

С внезапна смяна на настроението, характерна за пиян човек, Дом отметна глава назад и сви ръцете си в юмруци, поглеждайки нагоре към Роланд. Мелани видя напрежението, което го бе обзело, високомерната поза на главата и неподвижния поглед, с който кафявите му очи пронизваха мъжа й. В този момент й се стори, че Дом има намерение да се втурне по стълбата и да се нахвърли върху Роланд. Внезапен необясним страх я накара да хукне надолу.

Една ръка на рамото й я спря. Бащата на Роланд, който стоеше до нея, поклати предупредително глава. Когато погледна отново надолу, видя, че раменете на Дом бяха приведени напред. С бавни крачки той тръгна към вратата. Роланд не се помръдна от мястото си и не предприе нищо, за да го спре или да ускори излизането му. Със залитане Дом изчезна в тъмната нощ.

Сътон затвори вратата и без да бърза, взе лампата. Роланд се дръпна от парапета и изкачи стъпалата пред Сътон. Мелани остана на площадката, докато се вслушваше в тропота на копита, който се отдалечаваше по входната алея.

Бащата на Роланд се появи иззад Мелани и препречи пътя на сина си. С ръце на кръста той попита троснато:

— Откога си присвояваш правото да отказваш на хората моето гостоприемство?

— Какво трябваше да направя според теб? Да гледам как един разочарован кандидат за женитба натрапва посред нощ вниманието си на жена ми ли?