Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 60

Макар че Дом разбираше колко убедителен е аргументът на Роланд, той продължи да настоява.

— Не можеш да я криеш от мен, да криеш жената, която обичам.

— Трябваше да помислиш за това, преди да заминеш за Ню Орлиънс и да я оставиш сама — отвърна Роланд и на лицето му се появи заплашителен израз.

Дом кимна с тъжна гримаса.

— Знам. Глупаво беше от моя страна да замина. Тя нямаше никого, към когото да се обърне. Не повярвах, че те мрази толкова много и е готова на всичко, за да си отмъсти за това, което й стори.

Мелани пое дълбоко дъх и стисна здраво парапета, очаквайки отговора на Роланд. Когато го чу, въздъхна с облекчение.

— Не, Дом — каза той, — ти си мислеше, че можеш да я изолираш от обществото. Мислеше си, че можеш да я изпратиш тайно в Европа, за да чезне там, докато закопнее за близка среда. И след това какво? Смяташе да я посетиш там и да я въведеш в ползващите се с лоша слава среди на обществото, да я запознаеш с онази категория хубави млади жени, които също са извършили прегрешение срещу добрите нрави? Каква роля й беше избрал? Ако името й беше опетнено, което я изключваше като съпруга, все пак винаги можеше да я направиш своя метреса, нали? Жена, която въпреки произхода си няма покровител, е лесна плячка.

Мелани едва сподави една въздишка на възмущение, вниманието й бе така погълнато от двамата мъже, че почти не забеляза как зад нея се появи бащата на Роланд.

— Това е з-з-злостна лъжа! — извика Дом.

— Ако искаш да чуеш истината, можеш винаги да ми обявиш дуел — предизвика го Роланд със заплашителен глас.

Погледът на Дом стана несигурен и той сведе очи.

— Иска ти се, нали? Защо да ти доставям това удоволствие?

— И аз не виждам причина да изпълня желанието ти да видиш жена ми.

— Може сега да е твоя жена, но беше моя годеница и аз никога не съм й връщал годежа, никога! Казвах само, че трябва да почакаме. Не ми ли дава това правото да разменя няколко думи с нея, за да разбера дали е щастлива?

Дом произнесе тези думи така хленчещо и тонът му изразяваше такова самосъжаление, че Мелани се почувства неловко. Моментният му гняв се изпари и сега в очите му се появиха сълзи. Тя го наблюдаваше така, сякаш виждаше чужд човек. Разкаянието му не я трогна и загрижеността му не я убеди. Роланд се оказа прав. Къде бяха тези дълбоки чувства, когато тя имаше нужда от тях? В пристъп на огорчение, което съвсем не беше характерно за нея, тя разбра, че сега Дом отново се страхува най-много от това, какво ще си помислят хората за него. Каквото и да бе нейното поведение, фактът, че се бе омъжила толкова бързо за друг, не можеше да допринесе за авторитета му. Нещата изглеждаха така, сякаш той не бе успял да я задържи, и толкова по-правдоподобни ставаха слуховете, че тя бе предпочела Роланд Донован пред мъжа, когото дядо й бе избрал за нея.