Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 64

Дженифър Блейк

— Съвсем не, мистър Роджърс. Доколкото знам, военният авантюрист е цивилно лице, което с наети войници, въоръжени със собствените му средства, се меси във вътрешните работи на друга страна.

— Това е вярно, но какво променя униформата, ако мотивите са едни и същи? Присъствието на редовна поиска показва само, че интервенцията се одобрява от нисши служители на правителството. Решаващо е това, че страната и най-важните й стратегически пунктове, срещу които е запланувано настъплението, може да бъде завладяна със сила.

Роланд стоеше с гръб към камината.

— И най-важното в тази политическа дискусия, което ти трябва да чуеш, Мелани — каза той със сух хумор, — е, че на Джереми вече му е омръзнало да ръководи своя хотел и е обзет от мисълта да се присъедини към друг отряд от военни авантюристи.

— Може да ми се присмиваш, но животът на притежател на хотел не е живот за един мъж. Бог ми е свидетел, че никога не съм искал такава работа и никога нямаше да имам нещо общо с нея, ако една нощ не ми бе провървяло толкова много на покер. Ако мога да продам „Ривърест“, да вложа парите в отряда на Лопес и да се върна от похода с хубаво парче земя в Куба, не бих се колебал нито миг!

— Лопес ли? — попита Мелани. — Генерал Нарсиско Лопес?

— Същият. Чували ли сте вече за него, мадам?

— Доколкото си спомням, дядо ми и губернаторът са споменавали за него и за амбициите му в Куба.

Джереми Роджърс кимна енергично.

— Това е много изгодна работа. В края на краищата Куба се намира само на сто мили от брега на Съединените щати, прекалено близо, за да допуснем да бъде владяна от чужда сила. Испанското правителство, което е на власт там, я използва, за да прави въртели вече близо двеста години на американските корабопритежатели и капитани. Всеки знае, че едва ли има наш кораб, който след като потегли от пристанището, да не спре там, за да натовари вода и свежи запаси на борда. Помислете само колко по-удобно би било, ако пристанището на Хавана се намираше под контрола на правителството на Съединените щати.

Дори само по тази причина идеята островът да бъде завладян е много уместна, да не говорим за плодородната земя и за топлото време, което позволява на селяните да обработват нивите целогодишно.

— Знам, че губернаторът одобрява намеренията за анексиране на страната, най-вече защото си въобразява, че в края на краищата като робовладелска държава тя ще бъде присъединена към Съюза, но дядо ми беше по-предпазлив. Той беше убеден, че да се мерим със силата и хитростта на една европейска страна като Испания е много по-различно от това, да се сражаваме с мексиканските селяни.

Джереми се ухили.

— Според генерал Лопес силата на Испания е мит, а той би трябвало наистина да е информиран, защото е прекарал младостта си в испанската армия и се е издигнал до висок чин. От най-малко петнадесет години тази страна запада и сега е толкова слаба, колкото и нейното кралско семейство, което е увредено от бракове между близки роднини от поколения насам. Освен това на кубинския народ му е омръзнало да бъде управляван от страна, отстояща на две хиляди мили. Много от най-влиятелните хора са готови да приемат предимствата, които биха получили като граждани на Съединените щати. Ако ние отидем на острова, те ще се вдигнат, ще се присъединят към нас и ще съборят испанското господство. Освен това Лопес познава острова като петте си пръста. Вие знаете, че той заемаше висок пост по времето на генерал-губернатора Херонимо Валдес.