Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 63

В рокля от черна мериносова вълна, обточена с тъмносиво рипсено кадифе, и със сив шал около раменете, тя слезе на долния етаж. В хладния хол я посрещна мирис на поддържан с дърва огън и тя безпогрешно го проследи до малка дневна в дъното на къщата. Почука леко на вратата, натисна дръжката и влезе.

Очевидно тук господарят на дома се оттегляше в самотните си вечери. Един люлеещ се стол с грозни възглавници беше издърпан пред камината. Малко плюшено канапе на неопределена възраст подсказваше с изтъркани части на тапицерията си, че е било използвано повече за лежане, отколкото за седене. По всички маси бяха натрупани списания и навсякъде бяха разпилени принадлежности за чистене на лула и тютюн. Между тях имаше чинийки с изтръскана пепел от лула и вмирисани остатъци от храна. Пред огнището бяха сложени чифт ботуши и тенекиена кутия с черна вакса, а четката за обувки се подаваше наполовина изпод канапето. Всичко беше покрито с толкова дебел слой прах, че дори порцеланът изглеждаше потъмнял.

Двама души седяха в стаята — Роланд и един мъж, когото тя бе срещала вече веднъж, мъж с пепеляворуса коса, блестящи сини очи и чаровна усмивка, която прикриваше бързата му и изключително точна преценка за хората. Когато тя влезе, двамата мъже станаха прави.

— Мелани — поздрави я мъжът й, видимо зарадван, — тази сутрин имаме посетител. Спомняш си за Джереми, нали?

Джереми Роджърс беше свидетел на сватбата им, приятел на Роланд от времето на военната служба и спътник при авантюрите му в Калифорния. Освен това той беше притежателят на „Ривърест“.

— Да, разбира се — отговори тя и му протегна ръка.

Поклонът му беше безупречен. Той задържа пръстите й достатъчно дълго, за да изрази възхищението си, но не толкова, че да намекне за интимност.

— Наистина не съм ви забравил, мадам — започна той. — Най-красивата булка, която съм виждал някога.

— Мелани, не помня дали съм ти казвал, че Джереми е наш близък съсед. Семейството му притежава парче земя само на пет-шест мили оттук. Ние сме израснали заедно.

— Разбирам — рече Мелани и удостои мъжете с приветливата, нищо неказваща усмивка на домакиня. — Мисля също, че двамата имате общи подвизи и приключения, нали?

— Не съвсем — отвърна Роланд, — макар че ние си представяхме нещата така, когато потеглихме. Джереми беше при губернатора Куитман. Те се завърнаха от битката при Грасхопър Хил като герои, като завоеватели на Мексико сити.

— Хубави герои, които се сражаваха с невръстни младежи за един хълм, който след това върнахме веднага на неприятеля. Но мисис Донован сигурно не иска да слуша нищо за тази война. Колкото и облаги да ни донесе, тя отдавна е свършила.

— Облаги ли, мистър Роджърс? — осведоми се Мелани и седна там, където Роланд бе изчеткал канапето за нея.

— Разбира се, от гледна точка на правителството на Съединените щати. Имах предвид мирния договор, по силата, на който Ню Мексико, Аризона и Калифорния бяха отстъпени на нашата страна. Сигурно ви е ясно, че последната война в Мексико едва ли представляваше нещо повече от поход на отряди от военни авантюристи, които случайно имаха одобрението на правителството във Вашингтон.