Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 6

— Мисля, че преди да реша, трябва да получа по-подробни обяснения.

Мелани направи нетърпелив жест.

— Нямаме време за това.

Той пристъпи по-близо до нея. Мина малко време, докато Мелани разбере какво целеше с това. Правеше й заслон с широките си рамене срещу студения вятър. С бързи, точни движения свали пелерината си и я наметна с нея, докато отговаряше:

— Мисля, че не бива да проявявате нетърпение, ако искате да изпълня вашето желание.

— Моля ви, мистър Донован — започна Мелани и повдигна лакти, за да смъкне пелерината, но ръцете му се сключиха здраво около раменете й и не й позволиха да я свали. За секунда тя усети топлината на тялото му, миризмата на колосана ленена тъкан и аромата на билков сапун. Внезапното докосване до неговата мъжественост й подейства упойващо. Беше смешно, но тя изведнъж се почувства уязвима и малко уплашена. Тръпка, която не се дължеше само на студената нощ, мина по тялото й, и тя заговори бързо.

— Откакто се върна от Мексико, дядо ми е жертва на подмятания и слухове, че през пленничеството си се е сработил с мексиканското правителство и е обещал да използва влиянието си пред хора като губернатора Куитман, за да ги убеди да се придържат към политика на ненамеса по отношение на мексиканските области. Говори се, че поради това той бил третиран снизходително и бил освободен преждевременно. Дядо ми твърди, че вие, капитан Роланд Донован, като офицер, с когото е имал най-много разногласия и който най-често е поставял под съмнение неговата военна стратегия и дисциплинарните му мерки, сте източникът на тези злостни обвинения.

— Разбирам — каза мъжът до нея, когато тя внезапно спря да говори. Гласът му сега звучеше малко приглушено. Той свали ръцете си от раменете й.

— Оспорвате ли това? — попита тя. Помъчи се да види лицето му в гъстия, шибан от вятъра мрак, но съзря само някакви смътни очертания. Изненада се, че той не спомена като доказателство за невинността си отсъствието си през последната година и половина, ако не и повече. За нея, разбира се, това нямаше да има решаващо значение. Наистина — слуховете се бяха появили по това време в Натчес, но, изглежда, водеха началото си още от преди края на войната в Мексико.

— Какво би се променило, ако отричам, щом полковник Джонстън вярва в това?

Горчивината в думите му беше нескрита. Мелани веднага схвана смисъла им.

— Значи ще си отидете?

— Дълго чаках да бъда поканен в Монмаут. Ще трябва да проявите изключително умение да убеждавате, за да ме накарате да се откажа от това удоволствие.

— Не ви ли убеждава фактът, че по този начин ще избегнете неминуем дуел?

— Да, разбира се, не бих искал да се стига дотам. И все пак това е за предпочитане, отколкото да се измъкна и да се откажа от такава мила компания.

— Ако се опитвате да ме ласкаете…

— По-скоро се опитвам да поискам един вид… обезщетение за жертвата, която ми налагате.

— Обезщетение ли? Какво искате да кажете?

— Каретата ми е само на няколко крачки оттук. Ако се съгласите да се разходите с мен, с удоволствие ще оставя дядо ви да се радва необезпокояван на гостоприемството на губернатора.