Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 8

— Не ми е известно да съм ви оскърбил, когато и да било и с каквото и да било, сър.

— А, така ли? По дяволите с вашето безсрамие! Позволявам си да се съмнявам в това и искам удовлетворение от вас.

— Съжалявам, сър, но не мога да се дуелирам с човек, който е два пъти по-стар от мен.

Дори Мелани усети, че тонът на младия човек се бе променил забележимо. В него не се долавяше страх, нито вина, а само известно чувство за дълг.

— Или ще застанете срещу мен на полето на честта, или сега ще ви ударя като мръсно псе, защото вие сте тъкмо това!

Полковник Джонстън вдигна бастуна си и шибна Роланд Донован по лицето.

Докато сред тълпата се носеше възглас на ужас, от скулите на младия мъж рукна кръв. Роланд вдигна ръка към лицето си, после се взря в полепналата по пръстите му кръв. Когато заговори, гласът му беше спокоен:

— Моля присъстващите да свидетелстват, че тази разпра ми бе наложена против волята ми.

— Сигурен съм, че всички те с удоволствие ще сторят това заради мен — изсъска полковникът. — Изпратете ми вашите секунданти.

— О, дядо, недей! — прошепна Мелани, която много ясно усещаше как се тресе крехкото тяло на стария човек.

Роланд Донован огледа тълпата, която се беше събрала на входа, и погледът му се спря на Доминик. Той сякаш искаше да помоли своя някогашен боен другар да му направи тази услуга. Гледаше настойчиво и съсредоточено годеника на Мелани.

Дом пристъпваше от крак на крак и лицето му изглеждаше напрегнато, когато очите му се спряха върху пелерината, която все още обгръщаше раменете на Мелани. Видът му показваше, че не иска да отвърне на твърдия поглед на другия мъж.

Едно мускулче трепна на бузата на Роланд Донован. Той леко кимна по посока на полковник Джонстън.

— Секундантите ми ще ви се представят веднага, щом е възможно!

— И то още тази нощ! — изфуча полковникът. — Бих искал историята да е приключила преди закуска. Дом, знам, че мога да разчитам на твоята подкрепа, а също и на вашата, Джон.

Губернаторът Джон Куитман се намръщи.

— В този щат дуелите са забранени. Бих предпочел да нямам нищо общо с това. От друга страна, не мога да не се погрижа дуелът да премине честно и по правилата.

— Знаех си, че мога да разчитам на вас — извика доволен полковникът, преди да се обърне отново към Роланд. — Вашите приятели трябва да се обадят на губернатора и на Клемънтс, щом бъдат готови.

Младият мъж отново наведе глава.

— Както желаете.

Без да каже нито дума повече, той се обърна и забърза към стълбата.

— Сър — извика лакеят, — шапката ви.

— И това тук — добави Мелани, свали пелерината от раменете си и я подаде на лакея.

Роланд Донован се спря на горната площадка на стълбата, метна пелерината през ръка и пое шапката си. За миг очите му, които бяха твърди като смарагди, срещнаха синия погледна Мелани. Дълбоко в тях тя прочете мъката на отритнатия от обществото.

Мелани пое шумно дъх, обърна се и застана отново до дядо си. Тя не сподири с поглед Роланд Донован, когато той изчезна в дъждовната нощ. Шумът от стъпките му по чакъла на входната алея отекваше още дълго в тишината на колонадата.