Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 56

Старецът се обърна към Мелани.

— Външният ти вид показва, че произхождаш от добра конюшня, момиче, трябва да ти го призная. Аз може наистина да съм невеж ирландски селянин, но се оправям по въпросите на произхода. И затова сега ще ти кажа какво ще сторя. Ако нашият Роланд ти направи един син, обещавам ти да оставя на този син Котънууд в наследство.

Грубите изрази накараха Мелани да се изчерви до корените на косите си. Изпълненият с възхищение погнел, който Роланд й хвърли, не й донесе облекчение. Но мъжът й поне й спести необходимостта да измисли някакъв отговор.

— Не бих желал да разрушавам красивата ти илюзия — каза той на баща си, — но трябва все пак да ти напомня, че законът на Луизиана не допуска да лишиш единствения си син от наследство.

— Моят син! — изрече подигравателно старият човек. — Или копелето, натрапено ми от проститутката, за която бях женен?

— Нямаш никакво доказателство за това — отвърна тихо Роланд. — Така или иначе според закона ти си ми баща, защото си ме приел за свой син, кръстен съм с твоята фамилия и имам правото да я нося. Дори да ме смяташ за син на някой друг, вече не можеш да се отречеш от мен.

Очевидно това, което Роланд казваше, не беше ново за човека, когото наричаше свой баща.

— Може би наистина не мога — каза задъхан старият човек, наведе се през масата и се вторачи в него с присвитите си, изпълнени е омраза очи, — но докато дишам, няма да получиш и един цент от мен.

Едва произнесе тези думи и отново се закашля. Лицето му стана пурпурночервено, кръвта нахлу в него, докато кашляше на пресекулки. Дишаше хрипливо и едва си поемаше дъх. Сътон, който влезе с кафето, остави бързо почернялата табличка с каната и чашите, за да помогне на господаря си. Преди ужасният пристъп да престане, две салфетки почервеняха от кръв и техният домакин успя да стане от стола само с чужда помощ. Опитите на Роланд да го подкрепи бяха грубо отхвърлени. Сътон го погледна в очите, поклати угрижено глава и изведе Робърт Донован от стаята.

След всичко това не им оставаше нищо друго, освен да се оттеглят в отредената им спалня. Наистина вечеряха рано, но зимният здрач вече се спускаше и трябваше да запалят лампа. След дългите часове, през които бе седяла вдървена в каретата, Мелани си мечтаеше да се потопи в гореща вана. Но в Котънууд, изглежда, още не бяха чували за подобен лукс. Вместо това й предложиха един чебър, който изглеждаше точно като широкопола шапка, лежаща върху плоската периферия, имаше диаметър около метър и двадесет и побираше най-много дванадесет до петнадесет литра вода. Къпещият се или коленичеше в средата или седеше на малко столче, което бе поставено за тази цел, сапунисваше се и се поливаше с водата, за да се изплакне. През лятото студените струи може би доставяха известно удоволствие, но през зимата не особено топлата вода беше истинско мъчение. Освен това ставаше течение, а и огънят не топлеше както трябва.

Мелани установи, че Роланд не я наблюдава, а се е втренчил в стената. Може би мислеше за грубите и оскърбителни думи, които му каза баща му?