Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 54

Той се спря посред стаята и се втренчи мрачно в Роланд.

— Я виж ти — изграчи той, — не се надявах да те видя отново през следващите една-две години.

— Здравей, татко — продума провлачено Роланд за поздрав. — Сигурно нямаше да ме видиш толкова скоро, ако не се бях оженил и във внезапен пристъп на добри маниери не бях решил, че синовният ми дълг изисква да ти представя жена си.

— Жена. Проститутка от някой бар, предполагам?

— Съвсем не — поправи го Роланд, запъти се към Мелани и й подаде ръка, за да й помогне да стане. — Мелани, скъпа, мога ли да ти представя баща си, Робърт Донован. Татко, това е Мелани, внучката на полковник Изел Джонстън.

Старият човек изглеждаше смутен, когато Мелани стана и се появи иззад високата облегалка на канапето, но бързо се окопити.

— Внучката на полковника, така ли? Това беше човекът, с когото ти се дуелира, нали, Роланд? Чух, че по-късно починал. О, да. Чух всичко за това. Разбира се, не от теб. Предполагам, че старецът е бил против тази женитба. Това показва, че е притежавал здрав разум.

Погледът на Мелани се плъзгаше неспокойно между Роланд и баща му. В гласа на възрастния мъж се долавяше нещо повече от гняв и раздразнение към сина, който го бе пренебрегнал. Той излъчваше омраза. Мелани извика на помощ цялата си учтивост и каза:

— Добър ден.

Ледена усмивка трепна за миг по тънките устни на бащата на Роланд. Отвори уста, но думите останаха неизречени. Внезапен пристъп на кашлица го лиши от способността да говори. Цялото му тяло се тресеше и той се превиваше. Мелани инстинктивно тръгна към него, но една ръка на рамото й я спря. Роланд поклати глава, когато тя го погледна. След това я пусна и извади носна кърпичка от редингота си. Подаде я на баща си, подпря с ръка гърба му, но беше моментално отблъснат с гневен поглед. След няколко секунди старият човек отново можа да си поеме дъх и да потисне пристъпа на кашлица. Изправи се и натъпка носната кърпа на сина си в ръкава, но преди това Мелани бе забелязала петната кръв по нея.

— Така — изпъшка той, — а вие двамата защо стоите и зяпате? Предполагам, че тъй като е време за хранене, очаквате да ви бъде сервирано нещо. Хайде да идем все пак и да видим какво е скалъпил Сътон.

На масата бе сложена скромна храна — сушен грах, сготвен с пържена сланина, печени батати, хляб от царевично брашно и сладкиш със сос от сушени ябълки. През време на яденето бащата на Роланд мълчеше навъсено и поглъщаше огромни количества. Едва след като засити глада си, той погледна към сина си през масата с лукав израз в хлътналите си кафяви очи.

— Предполагам — каза той и опря ножа си на ръба на чинията, — че сега, като си женен, те занимава мисълта да се установиш някъде?

— Да, мислил съм по този въпрос — призна Роланд и се облегна на стола.

Мелани хвърли бегъл страничен поглед към мъжа си. Пред нея той не бе споменавал нищо за подобни планове, макар че тя също се бе питала какви намерения има и как смята да прекарат бъдещия си съвместен живот.

— Да не би случайно да си решил да се установиш тук? Котънууд? — попита баща му.