Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 55

— Искаш да кажеш дали смятам да живея тук? Не — отговори синът му кратко и ясно. — Мелани има къща в покрайнините на Натчес, която наследи от дядо си. Но ми хрумна мисълта, че може би ти трябва помощ за всекидневната работа тук на плантацията. Ако съм ти нужен, ще ти помагам, разбира се, е удоволствие.

Смях разтърси мършавата фигура на бащата.

— Значи се виждаш като притежател на плантация, така ли? Представяш си, че ще живееш с контетата в горната част на Натчес и когато ти скимне, ще идваш през реката и ще проверяваш как са нивята, които се надяваш да наследиш един ден. А може би искаш да прибереш в края на годината и част от постъпленията от продажбата на реколтата? Красива представа. Наистина е жалко да бъде разрушена, но най-добре е веднага да ти кажа, че тази плантация е моя. Не се нуждая от каквато и да било помощ и мога да мина без съдружник, който да дели печалбите с мен.

— Печалби ли? — попита Роланд и вдигна едната си вежда. — Като съдя по всичко, което виждам, плантацията едва ли носи големи приходи. Ако в бъдеще поискам да изкарам нещо от нея, струва ми се, че преди това ще трябва да вложа маса пари.

— Говориш като някой фукльо, който се прави, че разбира от стопанство.

— Така ли? Я се поогледай и ми посочи поне един признак за богатство? Къде са луксът и красотата, създадени с печалбите, за които непрекъснато говориш?

— Ти сам знаеш, че за тези неща пет пари не давам и никога не съм давал. — Старият човек се засмя грубо. — Сътон се грижи добре за мен и не съм принуден да се разправям с тълпа от кискащи се прислужнички, които непрекъснато да ми се пречкат, и да взема някоя чевръста стара жена за икономка, която ще се притеснява от най-малката мръсотия и непрекъснато ще ме кара да си харча парите, за да си придавам фасони пред хората. Още като момче, когато току-що бях пристигнал с кораба от Дъблин, научих, че има само едно нещо, което е от значение, а именно да имаш злато и да го умножаваш всяка година. С изключение на няколкото месеца, когато бях глупав млад мъж, винаги съм действал така и ще действам до деня на смъртта си.

— Наистина ли? С цените на памука, които всяка година спадат, и с разходите за обработването на земята, които всяка година се повишават? След всичко, което видях, твоите методи на садене са толкова остарели, колкото и представите ти за това, какво значи да си богат човек. Изсъхналите стъбла на памуковите храсти от последната година стоят още по нивите, земята няма свестни канали, по които да се отвежда водата, и никъде не видях тор, от който почвата има нужда, за да стане по-плодородна. Памукът изисква земя, богата на хранителни вещества. Казвали са ти го сто пъти, но ти не си правил нищо друго, освен да експлоатираш земята тук тридесет години, без да се грижиш за нея. Истинско чудо е, че все още горе-долу свързваш двата края.

— Глупави приказки, които си дочул в онова модно военно училище, в Джеферсъновия колеж. Време е да решиш дали искаш да бъдеш плантатор или войник, или просто искаш да живееш от парите на жена си.