Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 57

Дали чу всичко това днес за пръв път, или е бил принуден да слуша тези обвинения още откакто майка му ги бе напуснала, т.е. почти през целия си живот? Дали се е питал каква ли случка в миналото на майка му е накарала баща му да смята, че е бил измамен, и е позволил да му бъде натрапено детето на друг мъж? Знаеше ли със сигурност истината за произхода си, или трябваше да се задоволи с разпореждането на закона, което не позволяваше на бащата да лиши от наследство дете, което вече е признал за свое? И ако знаеше това как ли се чувствайте при мисълта, че може да е незаконороден?

Когато разглеждаше профила му и ясно очертаните линии на лицето, раздалечените очи под гъстите вежди, класическата форма на носа му, твърдите устни и косата, която като гъст сноп се издигаше над широкото му чело, Мелани почувства към Роланд Донован нещо, което никога не бе смятала за възможно — съчувствие. Внезапно изпита мощен порив да го отвлече от мислите му или най-малкото да го накара да ги сподели с нея.

— За какво мислиш? — попита тя.

Неволно — така изглеждаше поне — той обърна поглед към нея, кимна към стената и каза:

— Току-що разглеждах настръхналата ти кожа.

— Какво? — извика Мелани и видя, че сянката й пада, силно увеличена, върху стената. Чу шумоленето на спално бельо, когато Роланд стана. Сянката му закри нейната и той се приближи, вземайки кърпата от облегалката на стола.

— Хрумна ми — каза той спокойно, — че след като вече трепериш от студ, може би ще приемеш всеки метод, който ти предложа, за да те стопля.

Тя почувства облекчение, че случката на трапезата не го е разстроила прекомерно, но същевременно се стъписа, когато той се приближи. През последните дни той няколко пъти се бе събличал в нейно присъствие, но тя още никога не бе го виждала гол на толкова ярка светлина.

— Май че имаш право — призна му тя лекомислено. — Ако ми подадеш кърпата, ще изляза от чебъра.

— Не — отвърна той и поклати глава. — Ако ще се заема да те стопля както трябва, най-добре ще е да започна веднага.

Спря се до чебъра и метна кърпата на рамото си. След това хвана Мелани за ръката и я изправи на крака.

— Почакай! — извика тя, когато той я обхвана седна ръка през кръста, вдигна я и я сложи пред себе си.

Тя залитна към него и преди да възстанови равновесието си бюстът й докосна гърдите му, но той, изглежда, не забеляза това, а започна да я изтрива с кърпата. Действаше толкова енергично, че не й остана време да мисли за благоприличие, докато той я обръщаше от всички страни, а тя се мъчеше да запази кожата си от грубия пешкир.

— Ох, Роланд, недей! — задъхана каза тя. — Стига!

Той стигна до по-деликатните части на анатомията й и движенията му станаха по-бавни. Когато пъхна пръсти в косите й и дръпна главата й назад, за да я целуне, на нея отдавна й беше топло, но я грееше и нещо друго — пламтящият огън на желанието.

Роланд пусна кърпата. Мелани се опита да я вземе, но ръцете, които я обгръщаха, бяха прекалено силни и прекалено бързи.

Роланд жадно се наслаждаваше на устата й, плъзна ръце по гърба й до хълбоците и я притисна плътно до долната част на тялото си. В страстта си той внезапно я пусна, наведе се, пъхна ръка под коленете й и я вдигна. С няколко крачки стигна леглото. Опря коляно върху дюшека и се отпусна с нея на постелята. В последния момент се обърна по гръб и я притегли върху себе си. Един продължителен миг те се гледаха в очите и в неговия поглед се четеше огромно желание, а в нейния — изненада от събудената страст и искрено съчувствие, нещо, което бе твърде близо до любовта.