Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 58

В тези кратки мигове на Мелани й стана ясно, че колкото и да се преструваше, думите на баща му го бяха засегнали и че той не е същият, както през другите нощи. Разбра, че иска от нея нещо, което по-рано бе търсил у друга жена, нещо, от което бе имал нужда през онази студена дъждовна нощ в „Ривър рест“. Забрава. Странно, но това нямаше значение за нея. В трескавия пламък на мига й се струваше, че тя би могла да намери същото в неговите обятия.

Той се претърколи върху нея. Тя опря длани върху гърдите му и се опита да успокои своята разбушувана кръв и да се противопостави на нежния женски инстинкт, който я караше да се поддаде на неговото желание. Победата й бе краткотрайна. Тя наистина лежеше пасивно в обятията му и толкова дълго приемаше хладно твърдия настойчив напор на устата му и умелите докосвания на ръцете му, че изглеждаше, сякаш го отблъсква, но накрая не можеше повече да се съпротивлява. Постепенно силата на отбраняващите се ръце отпадна. Тя ги отпусна.

Роланд моментално се възползва от слабостта й. Коляното му се плъзна между бедрата й, а ръцете му я обгърнаха по-здраво. С притиснати устни и тела, които се сплитаха и извиваха едно в друго, те се съединяваха и слепешката търсеха опиата на страстта, приспивния покой на пълното изчерпване, което води след себе си съня.

По-късно, когато се грееше в прегръдките на Роланд, засилващ се шум от конски копита я изтръгна от полусънното състояние. Тя продължи да лежи, но бе напрегната, сякаш усещаше приближаването на опасност. Вторачи се в тъмнината, когато от долната галерия достигна тропот на стъпки и се чуха удари с юмрук по входната врата. Прозвуча глас, мъжки глас, който изглеждаше познат, макар че беше пресипнал от гняв и преливане, глас, който настояваше да му отворят вратата и викаше нейното име.

Това беше Дом.

Глава шеста

Ръце те на Роланд я обгърнаха по-здраво и тя разбра, че той не спи. Когато Мелани вдигна глава, за да се ослуша тревожно, той я пусна, измъкна се от леглото и си навлече панталона. Щом наближи вратата на спалнята, от стълбите до него достигна гласът на Сътон, който спеше в едно малко помещение до стаята на своя господар. Мелани видя как мъжът й излезе в коридора и тихо затвори вратата. Тя бързо отметна завивката и потърси нощницата и светлосиния си пеньоар, метнат в края на леглото. Облече ги и се затича боса към вратата.

В коридора спря, за да оправи дрехите си и да завърже колана на пеньоара си, преди да стигне до площадката на стълбата над хола. Кестенявата й коса се разпиля по лицето и раменете й, когато се наведе над парапета.