Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 53

— Мистър Роланд! Не очаквахме да ви видим толкова скоро.

— Добър ден, Сътон. Мелани, това е Сътон, който ме научи да ловя риба и да плувам и освен това ми втълпи малкото добри обноски, които притежавам. Сътон, бих искал да ти представя жена си.

— Нямам думи! Днес е хубав ден, наистина хубав ден, щом водите у дома булка, и то такава хубава дама. Страшно съм горд й се радвам за вас, мистър Роланд.

— Благодаря, Сътон. Баща ми вкъщи ли е? Сянка премина по лицето на прислужника.

— Ще трябва да проверя, мистър Роланд. Ако вие и вашата съпруга искате да се освежите след пътуването, ще донеса напитки в дневната. Може би е най-добре тя да почака там, докато свършите горе.

— Искаш да си имаш компания, Сътон, така ли?

— Не, сър. Само си помислих, че на първо време жена ви би се чувствала там по-добре.

Разбирам — съгласи се с него Роланд и му намигна. — Както сметнеш за добре, Сътон.

Отвътре къщата не беше по-запазена, отколкото отвън. Килимите бяха протрити, тапетите — изцапани, оплюти от мухите и провиснали по стените. Пердетата на прозорците висяха грозни и прашни под почернелите месингови корнизи. Въздухът беше влажен и миришеше на мухъл, сякаш стаите не са били проветрявани дълго време и в тях рядко се е чувствала топлината на човешки гласове и смях. Докато миеше изцапаните си от пътуването ръце и ги бършеше с една ужасно мръсна кърпа, на Мелани й стана ясно, че домът на Роланд едва ли превъзхождаше стаята му в „Ривър рест“. Хотелът под хълма поне кипеше от живот, колкото и занемарен да беше иначе. Котънууд изглеждаше като гробница.

Роланд мълчеше гневно, когато влязоха в дневната. Взе една от чашите с шери, които Сътон беше сложил за тях, приближи се до прозореца и се загледа навън. В камината горяха дърва, а не въглища, които бяха предпочитани в Натчес. Мелани седна на ръба на едно канапе, наблюдавайки как огнените езици се вият около дъбовите цепеници. Предположи, че наистина е било необходимо да предприемат това пътуване, за да бъде представена на свекъра си, но й беше ясно, че посещението не доставя никаква радост на мъжа й. Тя от минута на минута се чувстваше все по-неловко. Шерито беше кисело и тя се съмняваше дали чашата е била измита, преди питието да бъде налято в нея, тъй като в оцетения му дъх можеше да усети миризмата на престоял прах. Въпреки това не остави чашата. По-добре беше да държи нещо в ръцете си, отколкото да седи, без да прави нищо. В студената стая огънят току-що беше запален и все още не топлеше.

Вратата се отвори рязко. Един мъж влезе важно в стаята. Носеше дрехи на работник — жилетка, закопчана до врата му, и вълнени панталони, напъхани в покрити със засъхнала кал ботуши. Беше едър и кокалест, раменете му бяха приведени така, че главата стърчеше напред, а очите му гледаха вторачено изпод веждите. Оредялата му кестенява коса, прошарена от сиви кичури, започваше от високо чело, на което бяха очертани дълбоки бръчки. Устните под огромния нос изглеждаха тънки и в ъглите бяха извити надолу, придавайки му сърдит вид.