Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 52

Гласът му звучеше толкова твърдо, сякаш говореше за чужд човек, а не за собствения си баща. Но тя не долови в думите му и нотка на самосъжаление. А всъщност и той е бил изоставен. След кратка пауза той продължи:

— Нямах намерение да събуждам състрадание у теб, исках само да ти обясня какво ще завариш в Котънууд. Баща ми е станал отшелник, никога не напуска плантацията. Всичките му сделки — купуването на семе за посев и продажбата на добивите, поръчването на хранителни продукти и запаси — се уреждат чрез неговия търговец на памук в Ню Орлиънс. Затова и не дойде на сватбата ни.

— Радвам се, че ми обясни — рече Мелани. — Трябва да ти призная, чудех се защо не дойде.

— Но не ме попита — забележителен пример за самообладание. Или просто случаят не ти се е сторил достатъчно важен, за да събуди нещо повече от смътно любопитство?

Отново този подигравателен тон, който толкова често се прокрадваше веднага след някой комплимент. Сякаш не искаше тя да остане с впечатлението, че й се възхищава, а по-скоро бе твърдо решен постоянно да й намира някакъв недостатък. Тя обърна към него широко отворените си сини очи.

— Предположих, че може би имаш сериозни причини да не желаеш той да присъства. А по това време ми се струваше, че нямам право да те питам за твоите мотиви.

Неволна усмивка се прокрадна в очите му, когато я погледна.

— От днес нататък — каза той — ти давам правото да си пъхаш носа в неща, които ме засягат.

Преди Мелани да може да отговори нещо, той подгони конете и се извърна.

Котънууд се намираше встрани от главното шосе, на края на дълъг път, който представляваше два коловоза и суха миналогодишна трева между тях. Две големи тополи без листа стърчаха над къщата. Белезникавите им стволове проблясваха на следобедното слънце и краищата на клоните докосваха небоядисаната западна стена на сградата. За разлика от Гринлия, която беше построена в джорджиански стил, Котънууд беше скромна двуетажна постройка с по един комин от двете страни на покрива от палмови листа и с двойни аркади отпред. Засводените пространства над вратите в долния и горния етаж, извитите парапети на балконите и високите капаци на прозорците даваха основание да се предположи, че къщата е била някога прелестна и очарователна. Но това, изглежда, е било много отдавна. Сега боята беше овехтяла и се ронеше. Някои пречки на парапета липсваха и капаците на прозорците с олющена зелена боя висяха накриво и се удряха о стените. Постройките зад къщата изглеждаха доста по-поддържани и по-годни за обитаване.

Докато Мелани все още разглеждаше дома, Роланд слезе от двуколката, завърза конете за кола пред къщата и заобиколи каретата, за да й помогне да слезе.

— Добре дошла в Котънууд — поздрави я той с нерадостна усмивка.

Поддържана за лакътя от Роланд, Мелани се изкачи по разклатените дървени стъпала, прекоси долната галерия и влезе през вратата, която Роланд отвори пред нея, без да почука. Появяването й стресна един възрастен негър, който тъкмо в този миг минаваше през хола. Той се обърна и се вторачи в тях, след което на лицето му се появи широка усмивка.