Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 32

Имаше и друга възможност. Акт на крайно отчаяние, но по този начин тя щеше да си възвърне донякъде достойнството и честта и да докаже на Дом, че не се нуждае нито от него, нито от половинчатите му предложения за решаване на въпроса. А най-вече това щеше да бъде средство да си отмъсти на Роланд Донован за всичко, което бе причинил на тялото и на душата й. Защото кой би могъл да открие по-лесно слабостите на един мъж и да го използва по-добре от собствената му жена?

Тя можеше и щеше да се омъжи за Роланд Донован.

Глава четвърта

Каретата се носеше с умерена скорост по разбития път, както подобаваше за следобедната разходка на една дама. Кочияшът седеше на капрата, скован от неодобрение, а при изровените дупки пътничката му трябваше да се държи здраво с нежната си, облечена с ръкавица ръка. Когато каретата избягна трупа на умряла свиня, Мелани запуши носа си с кърпичка. Вонята, която проникна в затворената карета, беше невероятна. Вмирисана риба съперничеше със зеленикавата мътилка в откритата канавка, а миризмата на конюшни — със смрадта на плитко изкопаните тоалетни ями. Ако в облачния зимен ден под хълма вонеше така ужасно, какво ли беше през летния зной?

На дневна светлина „Ривърест“ не беше по-привлекателен, отколкото в тъмна нощ фирмата му висеше накриво, боята на гредите беше олющена и на горния етаж липсваха повечето первази на прозорците. Все пак той беше в малко по-добро състояние от повечето други сгради в квартала. Те бяха изградени от нерендосани сиви дъски и по тях зееха квадратните отвори на прозорците, към които бяха прикрепени дървени кепенци.

Кочияшът спря пред дъските, които бяха поставени в тинята и служеха като един вид тротоар пред хотела. Слезе от капрата и пристъпи до прозореца. Когато Мелани го отвори, той свали шапка.

— Пристигнахме, мис Мелани. Какво ще правим сега? Да не искате да влезете вътре?

— Не, Джон. Вие ще ми спестите това, моля ви, и ще попитате в хотела за мистър Роланд Донован. Ако е там, ще го помолите да излезе за малко, защото искам да говоря с него. Ако не е там, ще оставите за него това известие. Да му го предадат, когато се върне.

— Да, мис Мелани — каза Джон и пое сгънатия лист хартия. Поколеба се за миг, сякаш искаше да изтъкне някакви възражения, след това сви рамене и се обърна.

Мелани се облегна и сподири с поглед Джон, който изчезна в хотела. Пръстите й леко трепереха, когато приглади черните си ръкавици. Те бяха пристигнали едва тази сутрин от шивачката заедно с черната сламена шапка, обточена с черна дантела и стоманеносиви панделки, с роклята от черна рипсена коприна и гарнираната с кожи пелерина. Доставката включваше и други семпли неща, но тя ги беше върнала. Този ансамбъл й придаваше самочувствие, от което имаше крайна нужда. Едно беше да преценява дали да приеме предложението за женитба на мъж като Роланд Донован, а съвсем друго — да осъществи това намерение.