Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 34

— Къде отиваме? — попита тя, мъчейки се да си върне самообладанието.

— Движим се без определена цел. Казах на кочияша ви да завие на изток по някоя от улиците, които водят извън града, но ако предпочитате друга посока, разбира се, с удоволствие ще се съобразя с това.

— За мен всяка посока е добра.

Те млъкнаха и Мелани се загледа през прозореца. Пътуваха нагоре през плетеницата от застлани с калдъръм улички и стигнаха до шосето, водещо от Кентъки за Натчес, което се пресичаше с друга главна артерия — Камино реал, прокарана от испанските завоеватели. Пътят следваше реката и водеше към Луизиана, направо през Тексас и мексиканските провинции до Мексико сити. Сега този път почти не се използваше и понеже рядко минаваше през гъсто застроени селища, се считаше за опасен и спохождан от крадци и разбойници, които дебнеха всеки човек с пари в джоба. Но тук, близо до Натчес, лъкатушещи меки пътища водеха до великолепните имения на собствениците на плантации и пътникът можеше да се чувства напълно сигурен, т.е. да се движи безопасно, но се излагаше на риска да загуби в дълбоките коловози някое колело или да се плъзне в някой ров и да се изтърколи надолу по стръмния склон.

Постепенно Мелани свикна с друсането и клатенето на каретата и сега без особен успех търсеше в съзнанието си тема за разговор.

— Днес наистина е мрачен ден, не намирате ли?

Роланд кимна. Небето беше забулено в облаци, които ставаха все по-гъсти. Тъй като от двете страни на пътя се издигаха високи насипи, в каретата цареше полумрак.

У Мелани се прокрадна подозрението, че той нарочно не подхвана темата. Хвърли му кос поглед и видя, че я наблюдава. Тъмните му смарагдовозелени очи се плъзнаха неспокойно по добре очертаната й уста. Вдигнал едната си вежда, той отмести погледа си и кръстоса крак връз крак.

— Говори се, че сте се върнали неотдавна от Калифорния — осмели се да го заговори Мелани.

— Да, бях там повече от година.

— Предполагам, че сте намерили това, което сте търсили, защото иначе едва ли щяхте да се върнете.

— Логично заключение — отвърна той, без да й даде каквато и да било информация.

— Трябва… да е било вълнуващо?

— Някои хора биха го определили така.

— Но вие не — каза тя и гласът й издаваше раздразнението й от лаконичните му отговори.

— Не ми хареса, защото имаше прекалено много хора. Беше твърде шумно и цареше голяма неразбория, а и повечето хора загубиха, само малцина спечелиха нещо. Много приличаше на обстановката през време на войната. Но пък някои хора определят и войната като вълнуващо събитие.

Тя трепна неволно, смръщи чело и се запита дали с това не намеква за дядо й, който винаги бе твърдял, че обича грохота на оръдията и свистенето на куршумите. Самохвалство или не, но той наистина с удоволствие потегляше на поход със своите хора.

— Предполагам, че както на война, така и в лагер на златотърсачи трябва да се понасят известни трудности.