Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 33

Духаше студен вятър, който носеше със себе си смразяваща влага от реката. Мелани отмести полите си настрана и потърси с нозете си топлата грейка за крака, сложена на пода. Ако Джон не побързаше, водата в керамичния съд скоро щеше да бъде леденостудена. А и решителността й щеше да се екове в лед.

Не, това няма да стане, каза си тя, изправяйки гръб, и скръсти ръце в скута си. Тя беше твърдо решена да не спестява на Донован последиците от неговата постъпка, каквото и да й костваше това. Щеше да се погрижи той да плати за всичко.

Мелани отново приглади ръкавиците си. Колко неприятно беше да носиш нови ръкавици, без да са разтегнати предварително. Но как можете да мисли сега за ръкавиците си? По-добре да се съсредоточи и да помисли какво ще му каже. Досега никога не беше молила мъж да се ожени за нея и макар че в случая просто приемаше предложението, което той й беше направил, положително щеше да й бъде трудно да му го припомни. Дали не беше наранила чувствата му със своя отказ? Не й се вярваше, но псе пак не можеше да не държи сметка за това. Разделиха се не особено приятелски. Тя го отблъсна толкова решително, че мотивите й да заговори отново на тази тема не можеха да не събудят подозрение у него. Как да му го обясни?

Изумена, тя гледаше мръсотията и мизерията по улицата, когато внезапно бе изтръгната от своите размисли. Обърна се и видя, че Джон се качва на капрата, а Роланд Донован отваря вратата на каретата. Той се отпусна на плюшената тапицерия до нея и затръшна лакираната врата. С тласък, от който главата на Мелани отскочи назад, каретата потегли.

— Защо е това бързане? — попита тя нервно, измъквайки ръката си изпод лакътя на Роланд, и се поотдръпна, за да му направи място.

— Опитвам се само да пазя репутацията ви. Както знаете, това не е място за дами.

— Много благородно от ваша страна, но не смятате ли, че вече е твърде късно?

— Не и за млада дама, която ще се омъжи за амбициозен джентълмен като Доминик Клемънтс. Както чувам, той не само е член на адвокатската колегия, но има и политически амбиции. Нали знаете, жената на Цезар трябва да бъде вън от всякакво подозрение.

Мелани го изгледа остро. Той не предполагаше за какво го беше потърсила, но й беше отправил идеална реплика, за да стигне до същността на въпроса. Единственият проблем беше, че тя още не бе готова за това. Внезапно Мелани усети, че нещо я души. Прекалено ясно чувстваше присъствието на мъжа до себе си, едрия му ръст, който в затворената карета правеше още по-силно впечатление. Виждаше как седи отпуснат, опънал дългите си крака. Като голяма пантера, която си почива. Разбира се, беше глупаво да реагира толкова остро. Такова нещо не й се бе случвало никога. Несъмнено враждебността, която изпитваше към него, я правеше твърде податлива на подобни впечатления. Трябваше да помисли и за нещо друго. Той бе дръзнал да даде указания на кочияша й и по този начин нещата се бяха обърнали против нея. Беше изпълнил наистина нейната молба за среща, но сега командваше той и тя едва ли можеше да направи нещо, без да наруши плановете си.