Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 31

Искаше й се да го запита дали той ще забрави дотогава, че е била обладана от друг мъж. Но това също спадаше към нещата, които минаваха за деликатни и които една дама не биваше да произнася пред един джентълмен.

— Това би било най-правилното — каза тя и се насили да се усмихне учтиво. — Ако пътувам достатъчно бавно, напролет бих могла да бъда в Париж. Да, идеята ти ми харесва. Това е значително по-добре, отколкото да се омъжа, както ми предложи мистър Донован. Като политик ти не би могъл, разбира се, да си позволиш да вземеш за съпруга жена с лоша репутация. Това ми е ясно. Спомни си само за клетия президент Джаксън и неговата Рейчъл. Преди няколко години те бяха охулени, и то само защото, хората погрешка бяха разбрали, че тя се е развела с първия си съпруг. При най-добро желание човек не може да знае какво би си помислила обществеността за брака ти с жена, дръзнала да… си има работа с човека, отговорен за смъртта на дядо й.

— Това е доста разумно — съгласи се той с облекчение, без изобщо да долови иронията, с която бяха изпълнени думите й. — Разбира се, ако предпочиташ брак, ако смяташ, че това е по-доброто решение, аз ще удържа на думата си.

При тази очевидна лъжа Мелани не можа да остане спокойна на мястото си и да гледа неискрената усмивка върху тънките му устни. Тя скочи, отвърна се от него и прекоси салона.

— Не бих ти позволила да направиш такава жертва — каза тя през рамо. В погледа й се появи измъчено изражение, сети се, че само преди няколко часа бе казала горе-долу същото на Роланд Донован. — Не мога да поискам това от тебе.

— Нищо подобно. Трябва да ти възразя — каза той, тръгна бързо след нея и когато тя се обърна, двамата почти се сблъскаха. Той се дръпна, сякаш беше докоснал нажежено желязо. Лицето му стана тъмночервено и той взе да заеква.

— Аз… аз не съм сигурен дали това би помогнало. Един брак толкова скоро след смъртта на дядо ти само би потвърдил слуховете, които така усърдно се разпространяват.

— Разбира се, преди всичко трябва да се държи сметка за слуховете, които се носят. Какво мисля и чувствам аз, в края на краищата няма никакво значение!

— Ако смятах, че действително не си на себе си, щях да се разтревожа сериозно. Но ти си прекалено разумно момиче и прекалено много приличаш на полковника, за да извършиш някаква глупост.

Докато казваше това, той протегна ръце, сякаш искаше да я прегърне. Мелани се дръпна назад и бързо пристъпи към звънеца край камината.

— Наистина ли приличам на него? — отвърна тя и енергично дръпна шнура. — Тогава няма да си губя времето да слушам извъртанията ти. Цицерон ще те съпроводи до вратата.

От яд и гняв тя стоя права, докато Дом напусна къщата. Когато вратата се затвори след него, хвърли се на дивана и покри лицето си с ръце.

Какво да стори сега? Да отблъсква слуховете, както се бе опитал да направи дядо й, след като бе изпаднал в немилост? Да отиде на заточение, както бе предложил Дом? Или просто да удължи траура, в резултат на което нямаше да участва в светския живот и щеше да общува малко с хората, да го удължи повече от година, да го проточи с две или дори с три години? Да остане завинаги самотна, докато стане предмет на възхищение и на състрадание: побърканата стара мома, затворила се сама в Гринлия, която нощем прави разходки, броди по улиците и плаши децата със старомодните си дрехи? Не, не!