Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 30

— През последните два дни имах възможност да чуя една извънредно неприятна история. Щях да я отдам на злобата и завистта, ако не я бях чул от хора, на които имам пълно доверие. В целия град се приказва, моя мила Мелани, че са те видели да излизаш от хотелската стая на Роланд Донован.

Той следеше реакцията й и я гледаше в лицето с присвити очи. Светлината на огъня придаваше цвят на бледите й страни и искреше по къдравата й кестенява коса. Тя съвсем не изглеждаше шокирана или болезнено засегната, но когато го погледна твърдо, за един кратък миг му се стори, че вижда в очите й да припламва разочарование.

— Това ли е всичко? — попита тя.

— Всичко ли? Не е ли достатъчно?

— Не, едва ли. От малкото, което каза, не следва, че срещата ми с Роланд Донован е била нещо повече от обикновено посещение. Твоите осведомители не ти ли разказаха например, че нямах придружителка, че си тръгнах оттам малко преди полунощ и че — нека го кажем така — бях твърде леко облечена?

— Мелани! — извика той. — Не говориш сериозно, нали?

— Ти не го вярваш? Това поне е някаква утеха за мен. И все пак те уверявам, че е истина.

— Защо, за Бога?

— Едно недоразумение, дори повече от едно — отговори тя с въздишка и без да откъсва очи от огъня, му разказа какво се беше случило през нощта след смъртта на дядо й. Докато говореше, Дом стоеше и я гледаше с такъв израз, сякаш я виждаше за първи път.

— Значи ли това — каза той, когато тя най-после млъкна, — че той всъщност е спал с тебе?

— Да, значи.

— Боже мой! — Той се обърна, за да се хване за белия мраморен перваз на камината. — Как се е осмелил?

— Нали ти казах. Той ме взе по погрешка за друг сорт жена — разбираема грешка, ако се вземат предвид обстоятелствата.

— Как можеш да седиш пред мен и да говориш, сякаш не се е случило нищо особено? Не се ли безпокоиш какво ще направят хората от това? Ще има да злорадстват! Във всеки салон ще те вземат на подбив! Такава пикантна история! С удоволствие ще я сервират с коняка след вечеря!

— Има ли смисъл да ридая, да крещя и да падам в несвяст в обятията ти? — попита Мелани. — Ако смяташ, че това ще помогне, с удоволствие ще ти доставя тази радост, но според мен е по-добре да помислим какво ще правим сега и да вземем някакво решение.

При завръщането си в онази студена дъждовна нощ от Натчес в Гринлия тя не виждаше нищо, защото бе ослепяла от сълзи. Но не можеше да му каже това, не сега.

Дом бавно се обърна към нея.

— Да правим ли? — попита той, погледът му се плъзна покрай нея и се спря върху вратата. — Признавам, че не виждам какво би могло да се направи, освен ако си решила да заминеш. Няколко месеца в Европа, дори една или две години. Сигурен съм, че можеш да си позволиш да останеш толкова, колкото ти хареса. Когато се завърнеш, може би всичко ще е забравено.