Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 28

Да, така се бяха развили нещата. Дядо й го беше одобрил като неин кандидат и беше разрешил на Дом да посещава Мелани и като на шега се беше погрижил тя също да е наясно по това. В края на краищата почти не се наложи Дом да й направи официално предложение. Дядо й беше започнал да говори за бъдещите си правнучета и въпросът беше вече решен.

Разбира се, дядо й не беше много въодушевен, че ще се лиши от компанията на Мелани. Така че на практика изобщо не настъпи подходящ момент за сключване на брака. Всеки опит на Дом да определи някаква дата се отхвърляше под благовидни предлози. През зимата било много студено, а през лятото много горещо за сватбени пътешествия. Пролетта била много непостоянен сезон — никога не се знаело какво ще бъде времето, и освен това внучката му не искала да се нареди на опашката сред множеството енориаши, които точно тогава се втурвали да се венчават. Есента пък била тъжна. По есенно време полковникът бил загубил най-близките си хора и не искал да му се напомня за тях с букети и празненства. Понякога Мелани се питаше дали Дом не чувства облекчение от вечните отлагания. Той никога не се прояви като нетърпелив или като особено пламенен кандидат. Дори не се бе опитвал да я целуне така, както я целуна Роланд Донован. Една целомъдрена целувка по бузата или по челото — по-далеч не посмя да отиде. Такива бяха правилата на благоприличието, които трябваше да спазва една двойка в продължителния период на годежа. И все пак това не говореше за особено привличане между двамата.

Мелани седеше зад бюрото си в салона и гледаше втренчено в далечината, мастилото изсъхваше по перото, както го държеше върху хартията за писане. Тя се улови, че против волята си мисли за минутите, когато бе лежала в прегръдките на Роланд Донован, както и за думите му през този предобед. Те още кънтяха в ушите й. Беше разбрала със сигурност, че той не е равнодушен към нея. Някакво физическо привличане положително съществуваше, колкото и унизително или срамно да беше това. Не, тя нямаше да си позволи да се поддава на подобни мисли. Чувствата на всеки друг мъж, с изключение на годеника й, не биваше да имат никакво значение за нея. Тя отново потопи перото в мастилото, хапейки устни. Все още не можеше да напише нито дума. След като се бе убедила в необходимостта от спешна женитба, не й идваше на ум как да формулира предложението си към Дом. Още по-малко знаеше какво да му каже, ако той се отзове на поканата й и пристигне. Не можеше да го накара да се ожени за нея незабавно, без да му обясни причината, но как да изрази това с думи? И как да го направи, без да даде на Дом основание да се дуелира с Роланд Донован? Колкото и да не й харесваше, все пак се налагаше да представи епизода като произшествие, за което беше виновна единствено тя.