Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 3

— Колкото и да се старая не мога да разбера защо гримирането се ползва с такава лоша слава — каза Хлое замислено и огледа лицето си от всички страни. — Малко цвят, който да отклонява вниманието от този блед тен, би стоял прекрасно. Чувала съм, че губернаторът Куитман донесъл на жена си няколко от онези червени кърпички, които мексиканките използват, за да си оцветяват страните и устните, но ако тя изобщо ги е употребявала вече, не съм забелязала да й личи.

— Сигурна съм, че Илайза Куитман има по-важни занимания от това, да мисли за тези неща.

— Мила моя Мелани, защо се превземаш? Какво лошо има да се помогне малко на природата, особено когато тя не е била особено щедра към жените? Без всякакъв преход Хлое продължи:

— Като стана дума за Мексико… Спомняш ли си Роланд Донован?

Мелани рязко обърна глава и се втренчи в нея.

— Да, разбира се. Дядо ми командваше доброволческия корпус на Джонстън, а той му беше заместник.

— Да, спомням си — съгласи се Хлое с нея. — Много глупаво от моя страна, но винаги съм смятала, че по времето, когато корпусът бе сформиран и потегли, ти беше в онзи изискан девически пансион. Преди това Роланд Донован не беше добре приет в салоните на Натчес.

Това беше вярно. Роланд Донован не беше мъж, когото майките от доброто общество на Натчес биха посрещнали като желан гост. Изглежда обаче, че и гой не го желаеше, защото пред скованата церемониалност, която цареше в големите къщи по стръмния бряг на Мисисипи, той винаги бе предпочитал други форми на забавление. Бързи коне, високи облози, силни напитки, жени, които привличат погледите, и още няколко други пристрастия. Мелани не го познаваше лично, но й беше известна славата му и името му често беше споменавано, когато дядо й разказваше спомени за кампанията в Мексико.

— Нали баща му е собственикът на Котънууд на отсрещния бряг на реката в Луизиана? — попита Мелани, като се изправи с ръце на кръста и се обърна с гръб към огъня. Той не само притежаваше имота, но и живееше там и това говореше лошо за него. Много от по-заможните жители на Натчес владееха огромни полски имоти в Луизиана от другата страна на Мисисипи, а също и в областта на делтата. Собственият й дядо беше имал там голям парцел, преди да го продаде, за да бъде финансиран доброволческият корпус на Джонстън при последната война с Мексико. Къщата му обаче беше в Натчес, защото не беше модно, а и се смяташе за много нездравословно да се живее в подобни имения.

— Точно този човек имам предвид — отвърна Хлое. — Говори се, че през двете години след края на войната бил в Калифорния и направил там състояние от златните находища. Дали е вярно или не — сега във всеки случай си е отново вкъщи.

— Вкъщи ли? В Котънууд?

Момичето поклати глава.

— Говори се, че не се разбирал добре с баща си. Живее тук, в Натчес, в един хотел край реката. Мисля, че беше „Ривър рест“.