Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 2

— Мелани Джонстън! Тук значи си се скрила. Претърсих цялата къща, за да те намеря. Дом е много огорчен, че изчезна за мазурката, която си му била обещала, а тъкмо сега, в този момент, пропускаш предпоследния валс преди вечерята. Трябва да си най-предвзетата годеница на света, щом предпочиташ да си грееш тук, горе, пръстите на краката, вместо да си долу в балната зала, в прегръдките на годеника си!

Когато искаше, Мелани можеше да изглежда извънредно внушителна. Беше средна на ръст, но хубавата кестенява коса, която носеше сплетена и вдигната високо на главата, й придаваше царствена осанка. Класическата красота на чертите й можеше силно да помръква. Нежната синева на очите й придобиваше израз на невероятна студенина. Не се променяше само чувствената извивка на устата, която загатваше за потисната страст.

— Ако Дом е искал да ме види — каза тя със сбърчено чело, — трябваше той самият да дойде да ме вземе, вместо да праща сестра си.

— Той самият? Да влезе тук? — попита Хлое Клемънтс и се изкиска глупаво. — Ти трябва да си се побъркала. Много добре знаеш, че той никога не би се осмелил да влезе тук! Освен това не е прилично един кандидат за женитба, пък дори и един годеник, да обикаля из къщата, чезнещ от любовна мъка, да надзърта в празни стаи и да търси зад завесите момичето, за което ще се жени. Така би станал за посмешище.

— А това никак не подобава на Дом, нали?

— Май чувам някаква пренебрежителна оценка за моя брат. Престани вече, Мелани! Знаеш, че не би могла да понесеш, ако Дом започне да играе ролята на страстен любовник, да се влачи непрекъснато по петите ти, да посяга с жадни ръце към тебе и да притиска задъхан главата си в твоето деколте. Ти би отблъснала най-коравосърдечно горкия човек, ако направеше подобен опит. Аз, напротив, изпадам във възторг само при мисълта, че един мъж може да ме погледне сърдечно в очите и да ме примами в някой тъмен ъгъл.

Устата на Мелани се изкриви против волята й в усмивка.

— Да, това ми е ясно.

— Особено ако е някой енергичен мъж, който просто ще ме метне в каретата си и ще препусне с мен. Знам, че тогава ще съм прекалено слаба, за да се съпротивлявам. Само ще се вкопча прехласната в него. Дано не даде Господ да го срещна тази вечер. Как става така, че винаги при важни случаи ме сполетява месечното неразположение? Човек може да се побърка, просто не се издържа вече!

Хлое изтича пред тоалетката в единия ъгъл на спалнята, наведе се напред и огледа загрижено отражението си в овалното огледало. Смръщи чело, извади от чантичката, която висеше на китката й, пудриера и притисна пухчето върху тъмните кръгове под очите си.

Трудно беше да обичаш Хлое, но също тъй трудно беше и да не я обичаш. Смехът й беше неприятен, тя гледаше света през мъглата на високопарните френски романи, които брат й носеше при честите си пътувания надолу по реката, и все пак в думите и постъпките си тя беше така откровена, а в надеждите, които възлагаше на живота — така безгранично себична, че будеше непонятно възхищение. Чертите й не бяха ярко изразени, русите й коси бяха много тънки и непослушни. Но с големите си издължени кафяви очи, които приличаха на котешки, и с пропорциите на фигурата си, които за дребна жена като нея изглеждаха пищни, тя правеше впечатление — преди всичко на мъжете.