Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 26

— Откъде знаете това?

— През последните дни чух някои странни приказки. Изглежда хората подозират, че ти си била всъщност причината за дуела между дядо ти и мен.

За миг Мелани почувства благодарност за тактичността, която той бе отговорил на въпроса й. Без съмнение приказките, които бе чул, са били значително по-груби и по-недвусмислени. Хората винаги си мислеха най-лошото, а имаха и прекалено добра памет. Нямаше да забравят, че дядо й я беше заварил в Монмаут сама с този мъж в тъмната нощ.

— Разбирам — каза тя. — Предполагам, че трябва да ви благодаря, задето ми го казахте.

— Да ми благодариш ли? — каза той и сбърчи вежди. — Ние двамата си разменяхме любезности повече от необходимото. Сега трябва да решим какво ще правим по-нататък.

— Какво ще правим ли? Какво има да се прави? Ако смятате, че има някакво решение, тогава много се лъжете.

— Не ме подценявай. Аз също съм роден и израснал тук, сигурно си спомняш, макар че живеех на другия бряг на реката. Знам какво говорят хората. За мен е без значение. Отдавна вече не ме интересува какво говорят или мислят. При теб случаят е друг. Няма да ти хареса начина, по който ще шушукат зад гърба ти или ще се отнасят с тебе. Остава само едно.

— И какво е то? — попита тя с леден глас.

— Знаеш го не по-зле от мен. Ще трябва да се омъжиш.

Думите му я смаяха, изтръгнаха от гърдите й неприязнен смях.

— Да не би да ми правите предложение за женитба, мистър Донован?

— Да, точно така.

Изразът на смарагдовозелените му очи беше почти предизвикателен. Без съмнение предложението му бе съвсем сериозно и все пак не беше убедително. Някой почтен мъж сигурно би се чувствал задължен да й предложи името си, но можеше ли да се очакват такива скрупули у човек като него, човек, който беше оклеветил дядо й и го беше тласнал към смъртта?

— Защо?

Един мускул трепна под бронзовата кожа на лицето му.

— Ами че това е съвсем ясно.

— На мен не ми е ясно — отговори Мелани. — Освобождавам ви от задължението да проявявате галантност, защото имам сериозно основание да се съмнявам, че знаете значението на тази дума. Каква друга причина може да има? Един брак с мен би ви направил господар на Гринлия, тъй като аз съм единствената наследница на дядо. Освен това, когато шумът около този неравен брак се уталожи, той ще ви помогне да получите достъп до отбраното общество на Натчес. Прекомерните ви грижи според мен се обясняват именно с тези две неща.

— Бих могъл да ти докажа, че се лъжеш, но се съмнявам дали ще ме слушаш.

— Наистина няма да ви слушам — съгласи се Мелани и гордо вирна брадичка. — Така че най-добре е да си спестите приказките, а също и предложението. Доколкото си спомням, още при първата ни среща вие научихте, че имам годеник. Поради това не се нуждая от обезщетението, което ми предлагате. Страхувам се, че напразно сте се жертвали да идвате чак дотук.