Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 27

Иронията в гласа й не му убягна.

— Не съвсем — каза той. — Поне успях да ти върна ботушите.

Той й се поклони, докато тя стоеше онемяла от яд, и напусна стаята.

Ботушите за езда бяха предадени на Цицерон заедно с пистолета на дядо й. Прислужникът ги постави на бюрото пред нея. Мелани избягваше погледа му, докато му благодареше. Ако той още не знаеше какво се е случило, много скоро щеше да го научи. Реакцията му щеше да бъде разочарование и неодобрение, но тя беше сигурна, че може да разчита на предаността му. Дори да не разменяха нито дума, той щеше да я защитава пред другите прислужници в града, макар че това нямаше да й помогне с нищо.

Внезапно лицето й помръкна. Посегна към бастуна на дядо си и заудря с него по чистите, лъснати ботуши. С приглушен шум те паднаха на пода и меката кожа заблестя под лъчите на студеното зимно слънце.

Колкото и враждебни да бяха чувствата й към Роланд Донован, Мелани съзнаваше, че той има право. Единственият й шанс да отблъсне вълната от слухове, която се надигаше като буря, беше да се омъжи. Тъй като още носеше траур, церемонията би трябвало да се извърши без много шум и това беше добре дошло. Щяха да присъстват по-малко хора, които да зяпат и шушукат с ръка пред устата. Колкото по-скоро се уредеше цялата работа, толкова по-добре. При все това тя се колебаеше. Ако беше честна пред себе си, трябваше да признае, че всъщност не искай никога не е искала да се омъжва. Дори възможността да е бременна, която наистина бе невероятна, но все пак я безпокоеше, не променяше с нищо този факт. Вече не можеше да си спомни как точно се бе стигнало дотам да приеме годежа с Доминик Клемънтс. Това стана малко, след завръщането на победоносната армия от Мексико. Дом идваше често в Гринлия и разговаряше с дядо й — единствено той от някогашния му отряд се бе завърнал вкъщи с него. Полковникът харесваше младия мъж, нравеха му се почтителното му държание и респектът, с който слушаше мненията на по-възрастния човек. Полковникът се будеше рано и имаше навика да си ляга рано. Не виждаше нищо нередно да оставя двамата млади хора сами, след като им пожелаеше лека нощ. Разбира се, Глори винаги беше наблизо, седеше в ъгъла с някакво ръкоделие или влизаше и излизаше от салона, за да се погрижи за огъня или за лампите, да предложи освежителни напитки и да свърши куп други дреболии.

След няколко седмици за всички беше ясно, че Дом идва повече заради Мелани, отколкото, за да се види с бившия си командир. Тора всъщност зарадва, а не засегна дядо й. За него Доминик Клемънтс беше многообещаващ млад човек, който знае откъде духа вятърът. Смяташе, че с всеки друг мъж внучката му би се чувствала по-зле, отколкото с този солиден млад човек. Той най-малкото нямаше да напусне родния си край и щеше да продължи делото на баща си и на дядо си. Ще облече жена си в коприна, сатен и кожи, ще се отнася с нея като с принцеса и ще я води всяка година в Европа. Освен това беше амбициозен. Нищо чудно един ден да стане сенатор. Особено, ако беше достатъчно умен да се държи здраво за пешовете на Джон Куитман. А изглежда, че това му се удаваше.