Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 24

— Е, какво има? — попита Мелани.

Той сякаш с усилие отмести погледа си. След това се огледа за стол, хвърли шапката върху седалката му и се приближи до бюрото.

— Да, наистина — каза той и се наведе леко напред, като опря свития си юмрук върху полираната махагонова повърхност. — Кажете ми само едно, мис Мелани Джонстън! Вие ли бяхте преди пет нощи в стаята ми в хотел „Ривърест“?

Въпросът му я обърка. Трябва да е бил много по-пиян, отколкото тя си мислеше, щом сега се налагаше да я пита за това. Тук, на дневна светлина, отпочинала и делова, освободена от спомена за последните часове на дядо си, всичко й изглеждаше толкова недействително, че можеше да отговори само отрицателно. Трудно й беше да повярва, че беше излязла от къщата с намерението да убие този човек. Всичко, което се беше разиграло в „Ривърест“, дългото завръщане у дома в студената нощ, при това ужасно измръзнала на площадката на задната стълба, сега й се струваше просто сън. Когато в онази нощ се завърна в Гринлия, тя се съблече и се строполи в леглото. На другата сутрин каза на Глори, че излязла да поязди, защото не можела да заспи. Кадифеният костюм беше така непоправимо прогизнал от дъжда, че можеше само да го изхвърли. С изключение на едно болезнено място между бедрата и няколко синини не беше останало нищо, което да й напомня за случилото се през онази нощ. Никакви доказателства. Поне досега. Колко много й се искаше да не бе назовавала името си, да не бе предприемала този последен опит да го убие. Ако си беше събрала дрехите и се беше измъкнала, той може би никога нямаше да разбере коя е и може би никога нямаше да се освободи от заблуждението, че е друга жена. Нямаше да настане суматохата, която да привлече сеирджиите. Но колко безсмислени бяха сега тези разсъждения! В този ход на мисли тя би могла да си пожелае да не бе ходила никога там.

— Нямам представа за какво говорите, мистър Донован.

Язвителна усмивка трепна около устата му.

— С удоволствие бих ви повярвал, но смятам, че не притежавам достатъчно фантазия, за да си въобразя, че съм видял някоя подобна на вас.

— Не разбирам нито дума. Казвам ви, че не знам за какво говорите.

— Аз пък ви казвам, че вие лъжете — рече той кротко. — Не знам защо. Може би от гордост или от чувство за вина. Давам ви дума, че нямам намерение да занимавам с това шерифа.

Докато говореше, той направи една крачка към ръба на бюрото и го заобиколи. Мелани се колебаеше, разкъсвана между огромното желание да отстъпи и срама да се покаже страхлива или нервна.

— Да занимавате с това шерифа ли? — повтори тя като ехо.

— Противозаконно нахлуване и опит за убийство.

От гняв ирисите й придобиха тъмновиолетов оттенък, когато за пръв път го погледна в смарагдовозелените очи. Искаше да противопостави на обвиненията му друго обвинение — в изнасилване, но не можеше да си наложи да произнесе думата.

— Та това е просто смешно — изсъска тя.