Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 23

Роланд Донован лично й обясни колко много се лъже. Рано сутринта след погребението той се появи пред вратата на Гринлия. Мелани беше в кабинета на полковника, когато Цицерон й съобщи за посещението му. Беше решила да прегледа книжата на дядо си. Но всъщност просто седеше, държеше бамбуковия му бастун и прокарваше ръка по гладкото дърво. Сега внимателно го остави настрана. Твърд израз се появи в тъмносините й очи и устните й се свиха.

— Цицерон, кажи, ако обичаш, на мистър Донован, че не желая да го видя. Нито сега, нито друг път.

Още не бе изрекла думите, когато Цицерон бе избутан настрана и Роланд влезе в стаята.

— Съжалявам — каза той с тон, който не изразяваше никакво съжаление. — Осмелих се да вляза, без да бъда поканен, защото бях сигурен, че само така мога да прекрача този праг.

Цицерон бе възстановил равновесието си и стоеше сковано изправен.

— Мис Мелани, желаете ли да го изпроводя?

Мелани се надигна пребледняла зад бюрото на дядо си.

Тя много добре знаеше, че старият прислужник ще направи всичко, което е по силите му, за да изхвърли този човек от къщата, но съвсем не беше сигурна, че ще се справи сам. Щеше да е нужно много време, за да повика помощ. Преди някой да дойде, прислужникът на дядо й можеше зле да пострада. Инстинктът й подсказваше, че трябва да нареди Роланд Донован да бъде изхвърлен безцеремонно, за да не се мярка повече пред очите й, но не можеше да даде такава заповед. Не само трябваше да внимава да не се случи нещо неприятно на Цицерон, но беше длъжна и да се държи възпитано като истинска дама. Двамата мъже чакаха и гледаха изпитателно.

— Благодаря ти, Цицерон. Тъй като мистър Донован е толкова настойчив, ще го изслушам.

Цицерон се поклони и се оттегли, макар и тя да беше сигурна, че няма да се отдалечи много. По всяка вероятност щеше да позвъни за помощ в конюшните. При това положение нямаше основание да се плаши от посетителя, но все пак потръпна, когато остана насаме с него.

Мълчанието стана потискащо. Роланд стоеше и я пронизваше със зелените си очи. Шапката от боброва кожа, която Цицерон не бе взел от него, си стоеше в ръцете му. Той разглеждаше чистия овал на лицето й и къдравата коса, която беше свита на кок на тила й. Погледът му падна върху дантелената яка на черната й рокля, после се спря на камеята, затваряща роклята на врата, и накрая се плъзна по заоблените очертания на гърдите, които напираха над тясната талия през мекия плат на роклята.