Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 21

— Я кротувай! — Той я прекъсна разгневен. — Не обичам ме разиграват. Спомни си, че ти дойде при мен. Аз не съм те канил.

В този миг тя можеше да изрече високо името си, но не посмя. Страхуваше се от реакцията му, той можеше да се сети защо е дошла тук.

Устата й отново бе пленена от неговата и всеки протест бе задушен. С чувствена наслада той погали копринената й кожа и не обърна внимание на сгърчените й мускули.

Отмести се и с бързо, ловко движение се освободи от панталоните си, преди да се стовари отново върху нея. Раздалечи насила бедрата й и ръката му порази нежната й плът с ласка, която накара кръвта й да зашуми в ушите. И тогава той навлезе в нея. Това беше непредотвратимо и й причини такава пареща болка, че дъхът застина в безгласен измъчен стон в гърдите й. Тя се вцепени.

Известно време Роланд не се помръдна. След това прегръдката му се разхлаби и докосванията му станаха нежни. Мелани си помисли, че може би е приключил с нея, но се лъжеше. Сякаш подтикван от примитивна сила, той й налагаше ритъма на своето желание, което придобиваше все по-неудържима сила, стигайки накрая до екстаза на страстта. Болката намаля. При все това сълзи се стичаха от очите на Мелани. С болезнено възбудените си сетива тя възприемаше пристъпа му като посегателство, което далеч надхвърля събирането на две тела и докосва нещо дълбоко вътре в нея, което досега бе само нейно и бе неприкосновено. Тръпки полазиха по кожата й. Струваше й се, че сърцето й ще се пръсне, и в ужасното си отчаяние знаеше, че никога вече няма да бъде същата, както преди.

Най-после Роланд се умири. Сложи ръка върху бузата й и отметна косата от лицето й с жест, който можеше да се изтълкува като един вид извинение. Мелани стисна здраво очи, когато почувства устните му да докосват нежно слепоочието й и да се задържат там, когато усетил и вкуса на сълзите, които се стичаха в косите й.

С рязко движение той я освободи и се отмести.

— Коя си ти?

В момента, в който я пусна, Мелани се дръпна в най-отдалечения край на леглото. Не смееше да проговори, защото се страхуваше, че гласът й ще затрепери. С несигурни движения потърси пипнешком дрехите си. Искаше само едно: да се махне оттук.

С резки движения завърза панделките на фустата си и си облече блузата.

— Какво правиш там?

Мелани все още не отговаряше. Беше намерила полата на костюма си за езда, чиито дълги плохи падаха до земята. Когато я придърпа към себе си, внезапно докосна някакъв студен черен предмет. Нейният пистолет. Дръжката от орехово дърво се плъзна хладно и галещо в ръката й. Инстинктивно пръстите й се сключиха около нея. Тя вдигна привичната тежест, насочи цевта от ковано сребро към Роланд, опъна спусъка и стреля.

Щракането на спусъка го беше предупредило. Докато отекваше в стаята, той вече беше скочил от леглото и се беше изтърколил настрани. Вдигна се пушек и очите на Мелани се насълзиха. Преди да може да види какво става, пистолетът й бе изтръгнат от ръката й и тя чу ядосания вик на Роланд.

— Какво, по дяволите, значи всичко това?

Дълбокото й разочарование я направи непредпазлива.