Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 19

Събуди се внезапно, отвори широко очи и се взря в тъмнината. Когато чу тихи стъпки по изтъркания килим, се стресна и сърцето й силно заби. Смътна фигура на мъж се движеше между нея и сиво-черните квадрати на прозорците. Той се спря и тя долови тихото шумолене на дрехи. Доколкото можеше да разбере от движенията му, изглежда, току-що бе почнал да се съблича, без дори да запали лампата.

Бавно, крадешком Мелани посегна и потърси края на одеялото. Не можа да го намери. Просто не беше в състояние да си освободи ръцете. Колкото и да се взираше в тъмнината не можа да види пистолета. Мъжът пристъпи към скрина и тя чу как хвърли върху него копчетата за маншетите, а след тях и ризата. Обърна се и тръгна към леглото. Чу сподавената му ругатня, когато удари крака си в рамката на леглото. След това седна на края на леглото, изу ниски те си ботуши и ги пусна на пода.

Внезапно Мелани намери краищата на одеялото. Помъчи се да не диша, когато протегна ръка към дюшека. Пистолетът не беше там, където го бе оставила. От тежестта на мъжа на другия ръб на леглото, дюшекът се беше наклонил и оръжието бе излязло от обсега на ръката й, плъзгайки се по-близо до него. Тя затаи дъх и започна да го търси опипом.

Без всякакво предупреждение той внезапно скочи от леглото. Преди да успее да се помръдне от мястото си, Мелани почувства, че бе грабната и захвърлена с голяма сила върху грубия дюшек. Следващия миг тя бе притисната върху леглото от тежестта на мъжкото тяло. Той понечи да я удари с юмрук. Слепешката и инстинктивно Мелани вдигна ръце, за да се предпази, и дъхът й секна.

Той обаче не я удари, а отпусна ръка. За миг Мелани остана да лежи съвсем неподвижно, след това го заудря с всичка сила по гърдите, изви гръб и започна да се бори както с одеялото, така и с мъжа, който я държеше здраво. Преди да успее да се освободи от одеялото, една ръка докосна рамото й и след това се плъзна надолу по копринената й блуза до нежните заоблени гърди.

Моментално натискът върху гръдния й кош отслабна. Близо до ухото си тя чу гласа на Роланд Донован.

— Така си и мислех! Приятна изненада — промърмори той, когато ръката му се плъзна по-нагоре, за да извърне брадичката й към него, — наистина приятна изненада.

Устата му се притисна — топла и завладяваща — върху, устните й и тя усети дъха на бърбън. Тръпка прониза тялото й и за секунда тя замръзна на мястото си, но после разсъдъкът й бе завладян от спасителното възмущение, което й даде сила да отдръпне устните си.

— Не, не! — извика тя и отблъсна ръката му, забивайки нокти в кожата му.

С бързо движение той се отскубна и я сграбчи със силните си пръсти за китката, вдигна я високо и я изви над главата й.