Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 20

— Не се превземай — предупреди я той с дрезгав глас. — Ще си получиш парите.

Още веднъж устните му намериха нейните за брутална целувка — едновременно предизвикателна и жадна. Накара я да разтвори устните си и тя изпита някакво странно чувство, което не познаваше до днес. Жаркият натиск на устните му я опияни. По кожата й преминаха тръпки. Тя почна да се извива и да го удря с юмруци, но тежестта на тялото му върху бедрата й не й позволяваше да се помръдне и тъй като дебелото одеяло беше между тях, ударите й имаха слабо въздействие, докато не улучиха лявото му рамо. Стори й се, че той трепна конвулсивно. В следващия миг той пъхна лявата си ръка под главата й, за да я държи с нея за китката, и да може да действа свободно с дясната.

Въпреки всичко на нея й беше ясно, че би могъл да използва далеч по-коварни и болезнени средства, за да се предпазва. Същевременно обаче това я накара да осъзнае колко големи са запасите му от сила и колко слаба е тя самата. Усети как пръстите му се плъзнаха отново по гърдите й, и кончетата отхвърчаха, когато дръпна блузата й. Почувства първо студения нощен въздух върху голата си кожа, след това топлата му ръка, с която докосваше и разузнаваше чувствителната повърхност.

Вик на протест се изтръгна дълбоко от гърлото й и тя замята глава, като същевременно се гърчеше и риташе.

— Нали ти казах, че ще ти платя — промърмори той суетни върху нейните и тонът му беше нетърпелив и малко сърдит.

Този път тя разбра смисъла на думите му. Той я смяташе за лека жена, която го беше чакала и му предлагаше да задоволи страстта му, защото се надяваше, че ще прояви щедрост. Подобно на плешивия портиер, той по погрешка я вземаше за проститутка! Гневът, който я обхвана, беше толкова силен, че тя поривисто се изправи. С голямо задоволство усети как го удари с челото си по устата и разцепи устната му. Чу сподавена ругатня, когато той загуби равновесие и падна настрана. Отново се нахвърли върху нея и се стовари отгоре й така, че дъхът й секна. Сега стисна китката й толкова здраво, че пръстите й станаха безчувствени. Действаше с такава решителност и сила, че в гнева й се прокрадна страх.

— Почакай! — каза тя и смаяна установи, че гърлото й се бе свило и можеше само да шепне. — Почакай, аз не съм…

Не можа да продължи. Натискът на устните му прекъсна думите, които искаше да изрече. Усети ръката му на кръста си и коланчето на полата й и бухналата фуста, която беше облякла в бързината, се скъсаха едновременно. Мускулите на корема й се обтегнаха, когато почувства докосването му, докато той смъкваше досадните части от облеклото надолу краката й. В паниката си тя се извиваше и се опитваше да го рита, но е това само му помагаше. Когато ръката му докосна бедрото й, потрепери от страх. Отново се опита да се изскубне от него, докато устата му се плъзгаше като огън по бузата й чак до косата. Той докосна с устните си крайчеца на ухото й и каза:

— По дяволите! Нямаше да се стигне до това, ако си беше стояла мирно.

— Не, не мога! Не бива! Ти правиш…